огънаха, преди отново да поемат тежестта на тялото му. Следваха Вишъс
и Фюри.
Всеки път той срещаше пълните с болка очи на братята си с
надеждата да облекчи страданието им, но когато Фюри се обърна, вече не
можеше да държи главата си изправена. Остави я да падне върху рамото
му и видя кръвта, която се стичаше по гърдите и бедрата му и се
събираше в локвичка на пода в краката му, отразявайки светлината на
свещите. От вида на кръвта му се зави свят. Твърдо решен да остане прав, вдигна лактите си в такова положение, че тежестта на тялото му да се
поддържа от ставите и костите, а не от мускулите му.
В последвалата пауза дочу смътно разгорещен спор. Премигна
няколко пъти, преди очите му да успеят да се фокусират.
Фюри подаваше камшика на Зейдист, а той отстъпваше ужасено назад.
Беше вдигнал високо стиснатите си в юмруци ръце. Пиърсингите на
гърдите му проблясваха на светлината на свещите, когато си поемаше
дълбоко дъх. Кожата му имаше цвета на мъглата — бе сива и неестествено
лъскава.
Фюри заговори тихо и се опита да улови Зи за ръката. Той се обърна
рязко, но Фюри не го пусна. Затанцуваха в някакво подобие на мрачен
танц из залата. Белезите от камшик, които покриваха гърба на Зейдист, се
движеха в такт с мускулите му.
Рейдж си помисли, че подобен подход няма да доведе до нищо.
Зейдист, обзет от паника, се затваряше в себе си, подобно на притиснато
до стената животно. Трябваше да има друг начин да се стигне до него.
Рейдж си пое дълбоко дъх и отвори уста. Но от нея не излезе нито
звук. Опита отново.
— Зейдист… — слабият му глас накара всички да погледнат към
олтара. — Трябва да довършиш започнатото, Зи… Не мога… Няма да
издържа още дълго.
— Не…
Фюри го прекъсна.
— Трябва…
— Не! Махнете се от мен! Оставете ме!
Зи се втурна към вратата, обаче Скрайб Върджин стигна първа до нея
и му прегради пътя. Той спря пред мъничката фигура. Краката му
трепереха, раменете му се тресяха. Тя му заговори тихо. Думите не
достигаха до Рейдж достатъчно ясно, за да ги разбере през мъглата от
болка.
Накрая Скрайб Върджин направи знак на Фюри и той й подаде
оръжието. Тя хвана Зи за ръката и постави обвитата в кожа дръжка в
ръката му. Посочи олтара, а Зи наведе глава. Но след миг, макар и със
залитане, отиде до него.
Рейдж го погледна и едва не предложи някой друг да го замести.
Черните очи на Зи бяха широко отворени, едва преглъщаше, адамовата му
ябълка подскачаше нагоре и надолу — като че ли трудно сдържаше
виковете, напиращи в гърлото му.
— Всичко е наред, братко — прошепна Рейдж. — Но трябва да
довършиш започнатото. Сега.
Зи дишаше тежко и се олюляваше, потта капеше от челото му, влизаше в очите и се стичаше по белега му.
— Направи го.
— Братко — каза тихо Зи и вдигна камшика над рамото си.
Не го завъртя, за да увеличи силата на удара си. Вероятно не можеше
да координира добре движенията си. Но беше силен и оръжието изсвистя, прорязвайки въздуха. Веригите и шиповете оставиха кървави следи по
корема на Рейдж.
Коленете му се огънаха. Опита се да прехвърли тежестта на тялото си
върху ръцете, само за да открие, че те също отказват да му служат. Падна
на колене на пода и потопи длани в собствената си кръв.
Но поне беше свършило. Пое си дълбоко дъх, твърдо решен да не
изгуби съзнание.
Неочаквано въздухът в светилището бе прорязан от шум като от
търкане на метал в метал. Рейдж не се замисли от какво може да е
предизвикан. Цялото му внимание бе съсредоточено в това да потисне
неприятното гадене.
Когато бе готов, запълзя на колене и ръце около олтара. Пое си
дълбоко дъх, преди да тръгне по стъпалата. Вдигна поглед и видя, че
братята отново са застанали в редица. Разтърка очи и изцапа лицето си с
кръв.
Това вече не е част от ритуала, помисли си.
Всеки един от тях държеше черен кинжал в дясната си ръка. Рот
подхвана песента, другите започнаха да му пригласят, гласовете им
постепенно се извисиха и въздухът в светилището затрептя. Накрая
стигнаха до кресчендо и рязко замлъкнаха.
И като един прокараха остриетата по гърдите си.
Раната на Зейдист беше най-дълбока.
30.
Мери беше в билярдната зала на долния етаж и слушаше Фриц, който
й разказваше историята на къщата. Изведнъж догенът чу шум, който
нейните уши не доловиха.
— Господарите се връщат.
Тя отиде до един от прозорците точно в мига, в който вътрешният
двор се освети от фаровете на влизащия в него автомобил.