«Кадилак»-ът спря, вратите му се отвориха и братята слязоха.
Качулките им бяха свалени и тя ги разпозна. Онзи, който имаше козя
брадичка и татуировки на слепоочията. Мъжът с възхитителната коса.
Белязаният с късо подстриганата коса, който вдъхваше ужас.
Единственият, когото не беше виждала, беше мъжът с дългата черна коса
и слънчевите очила.
Господи, израженията на лицата им бяха мрачни. Може би някой от
тях бе пострадал.
Погледът й потърси Рейдж. Опита се да се пребори с надигащата се
паника.
Всички се събраха до задната броня на джипа и в този момент някой
излезе от малката сграда до портата и застана в рамката на вратата. Мери
разпозна мъжа, който бе уловил футболната топка в коридора.
Едрите им тела бяха събрани в кръг и бе трудно да се каже какво
правеха. Струваше й се обаче, че се опитват да вдигнат нещо тежко…
Нечия руса коса улови светлината.
Рейдж. В безсъзнание. Носеха неговото тяло към отворената врата.
Мери беше вън още преди да е осъзнала, че тича.
— Рейдж! Спрете! Чакайте! — студеният въздух изпълни дробовете й.
— Рейдж!
Като чу гласа й, той се обърна и й подаде немощно ръка. Мъжете
спряха. Двама от тях изругаха.
— Рейдж! — тя спря толкова рязко, че чакълът се разхвърча изпод
краката й. — Какво… о… Господи.
Лицето му бе изцапано с кръв, погледът му беше разфокусиран, което
издаваше, че изпитва силна болка.
— Рейдж…
Той отвори уста. Устните му се движеха, но от тях не излизаше нито
звук.
Един от мъжете каза:
— По дяволите, вече можем да го занесем и в стаята му.
— Разбира се, че ще го занесете там! — извика Мери. — В битка ли
беше ранен?
Никой не й отговори. Просто смениха посоката и пренесоха Рейдж
през вестибюла и фоайето, после поеха нагоре по стълбите. Положиха го
върху леглото и мъжът с козята брадичка приглади косата му назад.
— Братко, да ти дадем ли нещо, което да облекчи болката?
Гласът на Рейдж прозвуча неестествено.
— Нищо. Така е по-добре. Знаеш правилата. Мери… Къде е Мери?
Тя отиде до леглото и взе отпуснатата му ръка в своята. Притисна
устни до кокалчетата на пръстите му и осъзна, че робата му е в перфектно
състояние — не беше нито изцапана, нито разкъсана. Което означаваше, че не е бил с нея, когато е пострадал. Някой го беше облякъл след това.
Жестоката интуиция й подсказа да протегне ръка към кожения шнур, който опасваше кръста му. Разхлаби го и разтвори робата. Бе покрит с
бинтове от ключиците до хълбоците. Кръвта бе избила през тях —шокиращо яркочервена.
Страхуваше се да погледне, но трябваше да знае. Подръпна нежно
едно ъгълче и надникна.
— Мили Боже — олюля се и един от братята я хвана. — Как се е
случило това?
Отново никой не й отговори. Тя отблъсна онзи, който я държеше, и ги
изгледа. Стояха неподвижни, втренчили погледи в Рейдж…
Болката им беше силна като неговата. Господи, нима биха могли…
Онзи с козята брадичка срещна погледа й. Да, те са били.
— Вие сте му причинили това — изсъска тя. — Вие!
— Да — отговори мъжът със слънчевите очила. — Но не е твоя
работа.
— Копелета.
Рейдж издаде неясен звук, после прочисти гърлото си.
— Оставете ни.
— Ще дойдем по-късно да видим как си, Холивуд — каза красавецът с
дългата многоцветна коса. — Имаш ли нужда от нещо?
— Имаш предвид друго, освен присаждане на кожа? — Рейдж се
усмихна леко, размърда се и трепна от болка.
Тя загледа силните им гърбове, докато минаваха през вратата. Тези
проклети… животни.
— Мери? — прошепна Рейдж. — Мери.
Тя се застави да си възвърне самообладанието. Гневът й към онези
негодници нямаше с нищо да му помогне.
Сведе поглед към него, преглътна яростта си и каза: — Ще ми позволиш ли да извикам онзи лекар, за когото ми говореше?
Как му беше името?
— Не.
Искаше й се да го посъветва да се откаже от типичната за мъжете
геройска поза. Но знаеше, че ще й се противопостави, а спорът бе
последното, от което той имаше нужда в този момент.
— С робата ли искаш да останеш?
— Не, съблечи ме. Ако можеш да понесеш вида ми.
— Не се тревожи за това.
Развърза връвта и свали черната коприна. Искаше й се да крещи, като
го гледаше как извива тялото си, за да й помогне, и стене от болка.
Когато свършиха, от раните му отново потече кръв.
Красивите завивки ще бъдат съсипани, помисли си тя. Но пет пари
не давам.
— Изгубил си много кръв — Мери сгъна тежката роба.
— Знам — той затвори очи и отпусна глава върху възглавниците.
През тялото му преминаха няколко конвулсии, които го разтърсиха