материали, с които разполагаше той. Гипс за счупени кости. Марли и
бинтове. Взе каквото смяташе, че й е необходимо, и се върна при него.
Отвори няколко пакета с големи парчета стерилна марля, постави ги
върху гърдите и корема му и реши, че това е всичко. Не би могла да го
повдигне, за да го превърже с бинтове, а дори да можеше, щеше да му
причини болка.
Когато натисна малко по-силно марлята, поставена ниско долу вляво, Рейдж трепна рязко. Тя го погледна.
— Причиних ли ти болка?
— Странен въпрос.
— Моля?
Той отвори очи и я изгледа втренчено.
— Нямаш никаква представа, нали?
Очевидно не.
— От какво имаш нужда, Рейдж?
— От теб. Искам да ми говориш.
— Добре. Нека да довърша.
Веднага след това отвори книгата. Той изруга. Объркана, тя потърси
ръката му.
— Не знам какво искаш.
— Не е толкова трудно да се досетиш — говореше тихо, но гласът му
беше пълен с негодувание. — Господи, Мери, не можеш ли поне веднъж
да ми се довериш, да споделиш с мен?
На вратата се почука. И двамата погледнаха нататък.
— Ще се върна веднага — каза тя.
Отвори и видя на прага да стои вампирът с брадичката. В едната си
ръка държеше сребърен поднос с храна.
— Аз съм Вишъс, между другото. Той буден ли е?
— Здравей, Ви — каза Рейдж.
Вишъс мина покрай нея и остави храната на шкафа. Тръгна към
леглото, а тя съжали, че не е така едра и здрава като него, та да го
изблъска извън стаята.
Мъжът подпря хълбок на леглото.
— Как си, Холивуд?
— Добре съм.
— Болката понамаля ли?
— Да.
— Възстановяваш се бързо, значи?
— За мен не е достатъчно бързо — Рейдж затвори очи, победен от
изтощението.
Вишъс го изгледа внимателно, стиснал устни.
— Ще дойда по-късно, братко. Съгласен?
— Благодаря.
Вампирът се обърна и срещна погледа й, макар и да не му бе лесно.
Искаше й се той да може да усети болката, която бе причинил. И знаеше, че желанието за отмъщение е изписано на лицето й.
— Непреклонна си, нали? — прошепна Вишъс.
— Защо сте го наранили, след като е ваш брат!
— Мери, недей… — прекъсна я Рейдж с дрезгав глас. — Казах ти…
— Нищо не си ми казал — тя затвори очи. Не беше справедливо да му
крещи в това негово състояние.
— Може би трябва да сме откровени с нея — предложи Вишъс.
Мери кръстоса ръце на гърдите си.
— Ето това се казва добра идея. Защо не ми разкажете абсолютно
всичко? Да ми помогнете да разбера защо сте му причинили това.
Заговори Рейдж.
— Мери, не искам да…
— Кажи ми в такъв случай. Щом не искаш да ги мразя, трябва да ми
обясниш.
Вишъс хвърли поглед към леглото. Рейдж вероятно бе кимнал или
свил рамене, защото след това каза:
— Той предаде братството, за да бъде с теб. Трябваше да изтърпи
наказание, за да остане с нас и да може да те приюти тук.
Мери спря да диша. За всичко е била виновна тя?
О, Господи. Беше позволил да му смъкнат кожата с камшик заради
нея…
Добре, аз ще се погрижа да си в безопасност.
Не можеше да проумее от какво е продиктувана тази саможертва.
Защо бе готов да понесе такава болка заради нея. Защо тя е трябвало да
му бъде причинена от хора, за които той е толкова скъп?
— Не мога… Чувствам се объркана, вие ми се свят… Ще ме извините
ли…
Заотстъпва назад с надеждата да се скрие в банята. Обаче Рейдж с
огромна мъка се надигна в леглото — като че ли се канеше да я последва.
— Не, не ставай — тя се върна до леглото, седна на стола и го погали
по косата. — Легни обратно. Тихо… Спокойно, здравеняко.
След като той се отпусна малко, тя погледна Вишъс.
— Не разбирам всичко това.
— И как би могла?
Вампирът я гледаше, без да премигва. Сребърните дълбини на очите
му я плашеха. Фокусира за миг погледа си върху татуировката на лицето
му, после погледна Рейдж. Започна да гали косата му и да му шепне. И
той отново потъна в сън.
— Изпитвахте ли болка и вие заедно с него? — попита тя тихо.
Знаеше, че Вишъс не е излязъл от стаята. — Кажи ми, че да.
Чу прошумоляването на плат. Хвърли поглед през рамо и видя, че
Вишъс е съблякъл ризата си. На мускулестите му гърди имаше прясна
рана — разрез от острие.
— Това убиваше всички ни.
— Добре.
Вампирът разтегли устни в жестока усмивка.
— Разбираш ни по-добре, отколкото ти се струва. И храната не е само
за него, а и за теб.
Да, добре, но тя не искаше нищо от тях.
— Благодаря. Ще се погрижа да се нахрани, когато пожелае.
Вишъс се спря пред вратата.
— Каза ли му за името си?
Тя обърна рязко глава.