— Твоите думи са глупости — тръсвам глава, докато завивам по неговата улица, поемам по алеята и спирам пред вратата му.
— Защо, да не би да не си девствена? — хили се той, очевидно е, че този разговор много го забавлява. — И да не ми кажеш досега!
Завъртам очи и прихвам, въпреки че отвътре ми кипи.
Той се заглежда в мен за миг, после хваща учебниците и тръгва към дома си. Пред вратата се обръща, колкото да каже:
— Надявам се Хевън да оцени каква добра приятелка има.
И така, петъчната вечер се отложи. Е, не самата вечер, а само плановете ни за нея. Отчасти, защото братът на Хевън, Остин, се разболя и тя бе единствена на разположение да се погрижи за него, и отчасти заради бащата на Майлс, който е луд по футбола и реши да заведе сина си на мач, да го облече в цветовете на любимия отбор и да го накара да крещи на стадиона като истински фен. Когато Сабин разбра, че ще съм си сама вкъщи, излезе от работа по-рано и предложи да ме заведе на вечеря.
Понеже знам, че не одобрява качулките и дънките, а пък исках да й доставя малко удоволствие след всичко, което прави за мен, реших да си облека красивата синя рокля, която тя ми купи наскоро. Качих се на обувки с високи токове, които според нея щяха да подхождат за случая. Сложих на устните си малко гланц (реликва от стария ми живот, когато се вълнувах от такива неща). После преместих личните си вещи от раницата в малка метална чантичка, тип портмоне, която отиваше на тоалета ми, и изтъргувах любимата си конска опашка за падащи на вълни руси букли.
И точно преди да отворя вратата и да сляза в хола, Райли цъфва зад мен и заявява:
— Точно така, време е да започнеш да се обличаш като момиче.
Това ме кара да подскоча и почти да ударя тавана от изненада и страх.
— Божичко, как ме уплаши! — изсъсквам и затварям вратата, за да не ме чуе Сабин.
— Знам — смее се тя. — Мога ли да попитам къде отиваш?
— В някакъв ресторант, нарича се таверна „Стоунхил“ или нещо подобно. В хотел „Сейнт Реджис“ — отговарям задъхано. Сърцето ми все още бие като побъркано.
Тя повдига вежди и кима.
— Охооо! Тузарска работа.
— Откъде знаеш? — Поглеждам я с любопитство, за да позная по погледа й дали е била там. Никога не ми казва какво прави в свободното си време.
— Знам много неща — засмива се тя. — Даже повече от теб.
Скача на леглото, бързо пренарежда възглавниците по свой вкус и се изтяга върху тях.
— Ами хубаво. Аз какво мога да направя по въпроса? — измърморвам, ядосана, че тя е облечена с абсолютно същата рокля и обувки като моите. Но понеже е четири години по-малка и доста по-ниска, изглежда, сякаш си играе с гардероба на мама.
— Не, честно, трябва по-често да се обличаш така. Защото колкото и да ми е неприятно да ти го кажа, обичайните ти дрипи не допринасят много за външния ти вид. Нали не мислиш, че Брандън би излязъл някога с теб, ако и тогава се обличаше по този начин?
Тя кръстосва крака и ме гледа нахално. Жива или мъртва, Райли изглежда като най-спокойния човек на света.
— Като споменах Брендън, знаеш ли, че той сега излиза с Рейчъл? Да, от пет месеца са заедно. Малко по-дълго, отколкото ти беше с него.
Свивам устни и започвам да тактувам с крак по пода, повтаряйки си наум любимата ми мантра: „Не й позволявай да те изкара от нерви. Не й позволявай…“
— И да видиш само, никога няма да повярваш, но те почти са стигнали до края. Сериозно, напуснаха рано–рано танците на бала в началото на учебната година — всичко е било планирано предварително, но после… — Тя спира за момент, изсмива се и изрича заговорнически: — Знам, че не бива да го казвам отново, но ще се изразя така: Брандън направи нещо много гадно, двамата се засрамиха и това развали всичко. Трябваше да бъдеш там и да ги видиш. Казвам ти, беше много смешно. Не ме разбирай погрешно, той страда за теб. Дори няколко пъти я нарече по погрешка с твоето име, но както се казва, животът продължава, нали?
Поемам рязко въздух, присвивам очи и наблюдавам ядосано как се излежава доволно в леглото ми като Клеопатра в носилката. Постоянно критикува живота ми, вида ми и на практика всичко в мен. Информира ме за бившите ми приятели — нещо, за което изобщо не съм я молила — и изобщо се държи като някакъв предпубертетен експерт.
Сигурно е много удобно да наминеш насам, когато си решиш, без да ти се налага да живееш долу, в калта и да си цапаш ръцете с ежедневието като всички нас.