— Какво ще кажеш, да заложим ли от твое име? — поглежда ме той и прави серия от отметки върху своя лист.
Поклащам отрицателно глава.
— Дори не знам как се прави.
— Мога да те запозная с всички подробности за конете и жокеите. Но понеже нямаме много време, защо не погледнеш списъка и не ми кажеш какво чувстваш? На мен винаги ми помага.
Слага пред мен списъка със състезаващите се коне, аз минавам по редовете и с изненада установявам, че три от имената ми говорят нещо, дори се подреждат на първо, второ и трето място.
— Ами, да речем, че Испанска муха победи, Акапулко излезе на второ място, а Синът на Буда застане на трето? — казвам, без никаква представа откъде ми изникна това в ума, но съм абсолютно убедена, че ще стане точно така.
— Да махнем Лъки и да сложим Буда на негово място — мърмори си под носа той, докато записва нещо. — И колко искаш да заложиш? Минимумът е два долара, но за максимума нямаш никакво ограничение.
— Два е добре — губя изведнъж увереността си и ми е жал, ако стане така, че съдържанието на портмонето ми остане тук.
— Сигурна ли си? — пита малко разочаровано той.
Кимам утвърдително.
— Доверявам се на интуицията ти, затова ще заложа пет. Не, нека ги направим десет.
— Не, не залагай десет. — Стисвам устни. — Имам предвид, че просто ги избрах от списъка, без да знам защо.
— Сега ще разберем. — Става от масата той, а аз се пресягам за портфейла си. Но той ме спира с жест: — Ще ми ги върнеш, когато спечелиш. Отивам да заложа. Ако дойде сервитьорът, поръчай каквото искаш.
— Ти какво искаш за себе си? — извиквам след него, но Деймън се движи толкова бързо, че гласът ми не успява да го догони.
През това време конете вече чакат пред вратичките си. Чува се изстрел и те се втурват навън от боксовете. Стрелкат се напред като тъмна мъгла, завиват към пистата и поемат в галоп към финиша. Скачам от мястото си и следя тримата си фаворити, които се борят за надмощие и пресичат финала в посочения от мен ред. И изведнъж се виждам да подскачам и крещя от радост.
— Божичко, спечелихме! Спечелихме! — обръщам се сияеща към Деймън, който се навежда и ме целува по бузата.
— Винаги ли е така вълнуващо? — любопитствам, но не изпускам от поглед Испанска муха, който пристъпва гордо в отредения за победителя кръг и стоически изтърпява венеца на главата си, за да бъде сниман за утрешния бюлетин.
— Винаги — кима Деймън. — Но все пак нищо не може да се сравни с първата голяма победа. Това не се забравя.
— О, не съм сигурна, че ще е толкова голяма — отвръщам, ядосана, че не се доверих на дарбата си и не увеличих залога.
— Сега ще ти кажа колко точно… — смръщва чело той и започва да пресмята наум. — Понеже заложи два, печалбата ти е някъде към осем.
— Осем долара? — измърморвам разочаровано.
— Осем хиляди — избухва в смях Деймън. — Или по-точно осем хиляди, осемдесет долара и шейсет цента. Спечели тройно, защото посочи не само кой е победителят, но направи прогноза и за другите две места.
— И всичко това само за два долара? — възкликвам и изведнъж разбирам защо той има постоянна маса тук.
Деймън кима и се наслаждава на изумлението ми.
— Ами ти? Какво спечели? И ти ли заложи на същото?
— Така се случи, че загубих — усмихва се той. — И загубих много. Полакомих се и заложих на суперфекта, което означава да направиш прогноза за първите четири места, но онова пони ме прецака. Не се тревожи, ще компенсирам загубата на следващата гонка.
И не само я компенсира, но я удесеторява. Защото когато отиваме на гишето след осмата, последна гонка, Деймън прибира адски много пари. Успял е да спечели и супер петицата, което означава, че е познал мястото на всичките пет коня в съответната последователност. И понеже се оказва, че е единственият познал през последните няколко дни, в джоба му влязоха петстотин трийсет и шест хиляди долара и четирийсет и един цента. И всичко това само срещу десет долара залог.
— Е, какво ще кажеш за надбягванията? — Хваща ръката ми той и ме повежда навън.
— Сега разбирам защо те няма в училище. Вълнението от уроците едва ли може да се сравни с това.