— Кого друг си шпионирала? — питам, жадна за още пикантни истории. В същото време се чудя защо никога не ми е идвало наум да уловя енергията им, докато гледам телевизия или разглеждам списание. — Какво става с…
Тъкмо да питам дали последните слухове около любимата ми артистка са истина, когато Сабин показва глава на вратата.
— Какво става с кое? — пита тя, убедена, че се обръщам към нея.
Поглеждам към Райли, която се е хванала за корема и се залива от смях, прочиствам гърлото си и казвам:
— Ъ–ъ, нищо. Нищо не съм казала.
Сабин ми хвърля изпълнен с подозрения поглед, а сестра ми клати глава и ми казва без глас:
— Браво на теб! За малко да я убедиш.
— Какво има? — обръщам гръб на сестра си и се съсредоточавам върху истинската причина за появата на Сабин, която е, че е поканена извън града за уикенда и не знае как да ми го каже.
Леля пристъпва прага прекалено изправена и с неестествено твърда походка, въздъхва и сяда на ръба на леглото. Пръстите й напипват един разшит конец на ръба на юргана и го навиват, докато тя обмисля как да започне.
— Джеф ме покани за уикенда — забива поглед в конеца тя, — но аз реших, че трябва първо да го обсъдя с теб.
— Кой е Джеф? — слагам обиците си и се обръщам към нея. Защото макар да знам отлично отговора, ми се струва редно да попитам.
— Запознахте се на партито. Беше облечен като Франкенщайн.
Поглежда ме несигурно. През съзнанието й преминават облаци от виновни мисли, като на неуспял да опази господаря си телохранител. Но чувството за вина не се отразява на аурата й, тя си остава яркорозова.
Започвам да подреждам учебниците в раницата, за да спечеля време, докато реша какво да правя. От една страна, Джеф не е мъжът, когото тя си представя. Дори не е близо до представите й. Но, от друга, виждам, че той наистина я харесва и му е неприятно, че я лъже. Освен това толкова отдавна не съм я виждала щастлива, че нямам сили да й кажа истината. И какво да й кажа?
Хм, извинявай, но този приятел, Джеф, казваш, че бил банков инвеститор? Не, мила лельо, той не е човекът, за когото го мислиш. Той дори живее още с майка си. Не питай откъде го знам, просто ми се довери.
Не. Не мога да го направя. Личните взаимоотношения следват своя собствена логика. Всичко ще си дойде на мястото от само себе си. В подходящия момент. Аз самата имам да изяснявам доста неща в собствената си връзка. Отношенията ни с Деймън вече са стабилни, сближихме се повече и започваме да заприличваме на двойка, затова си мисля, че не е редно да го отблъсквам повече. И може би е време за следващата стъпка. И ако Сабин замине за събота и неделя, ето ти възможност, каквато може и да не ни се удаде в близкото бъдеще.
— Иди. Мисля, че ще ти се отрази добре — казвам след кратка пауза, убедена, че рано или късно тя и сама ще разбере измамата.
Леля ми се усмихва, не по-малко доволна и облекчена от мен. Става от леглото, тръгва към вратата, но спира за миг и се обръща отново към мен.
— Ще заминем днес след работа. Той има вила в Палм Спрингс, на по-малко от два часа с кола, така че ако имаш нужда от нещо, знай, че сме наблизо.
Грешка, майка му има вила в Палм Спрингс.
— Ще се върнем в неделя. И, Евър, ако искаш да си поканиш приятел, няма проблем, само че ще е добре първо да си поговорим за това.
Замръзвам вътрешно, защото знам точно къде ще ни отведе този разговор. Започвам да се питам дали и тя не може да чете мисли. Дали не е семейна черта? Но бързо отхвърлям мисълта. Леля просто се опитва да бъде отговорна, да изпълнява съвестно задълженията си на родител. Затова поклащам нехайно глава и казвам:
— Бъди спокойна. Всичко е под контрол.
Грабвам раницата и скръцвам със зъби на Райли, която танцува върху скрина ми и си припява: „Парти! Парти! Довечера ще има парти!“
Сабин кима, щастлива повече и от мен, че сме избегнали трудната тема за секса и последиците от него.
— Ще се видим в неделя — звънва гласът й по коридора.
— Да! — слизам по стълбите и й махам с ръка. — Дотогава.
— Кълна се, че е от твоя отбор — заемам мястото си на паркинга и долавям топлината и леката гъделичкаща тръпка от погледа на Деймън много преди да съм го видяла с очите си.
— Знаех си — кима доволно Майлс. — Бях сигурен, че е гей. Откъде го научи?
Бавя отговора, няма начин да издам източника си, да му кажа, че моята мъртва от една година и повече сестра е станала вътрешен човек в Холивуд.