Фет си беше с работния гащеризон и пушеше пура, обаче имаше глава на плъх и червени очички.
Еф пак вдигна поглед към замъка и тогава русата коса на Кели се разнесе като дим. Сега жената стана гологлавата Нора. Тя изчезна горе в замъка.
Трябва да се разделим. Нямаме много време - каза Фет, извади пурата от устата си с човешка ръка и пусна кълбо сребристо- сив дим, който се разстла край тънките му черни мустаци.
Фет-плъхът притича до замъка и се бухна с главата напред в един процеп в основата; незнайно как провря масивното си тяло между двата черни камъка.
Сега на куличката най-отгоре на замъка застана някакъв мъж с риза със знакчето на „Сиърс“. Това беше Мат, приятелят на Кели приживе, първият заместител на Еф като баща на Зак и първият вампир, когото Еф посече. Пред очите му Мат получи някакъв пристъп, стисна с ръце гърлото си. Гърчеше се, превиваше се, криеше лицето си и се мяташе... докато най-сетне свали ръце от главата си. Средните му пръсти се бяха удължили. Той се изправи, вече бе с поне шест инча по-висок. Господаря.
И тогава черното небе се отвори и плисна дъжд, ала капките му не плющяха. Звукът им беше нещо като „Татко“.
Еф се запрепъва, обърна се и хукна. Мъчеше се да превари дъжда по режещата трева, но капките го удряха на всяка стъпка и крещяха в ушите му „Татко! Татко! Татко!“
И всичко се проясни. Дъждът престана. Небето се превърна в алена черупка. Тревата изчезна и мръсната земя като океан отрази червенината на небето.
Отдалеч се зададе фигура. Скоро Еф успя да прецени размера й. Приличаше на човек, на мъж, но поне три пъти по-висок от Еф. Спря се на разстояние, но заради ръста изглеждаше, че е близо.
Наистина беше великан, ала съвършено съразмерен. Беше облечен или пък облян в сияен светъл нимб.
Еф опита да продума. Не се боеше от създанието. Само се уди- вляваше.
Нещо прошумоля зад гърба на гиганта. В миг се разпериха две широки сребърни крила, по-дълги от тялото. Повеят от движението им побутна Еф назад. С отпуснати ръце архангелът - защото това можеше да е единствено архангел - размаха крила още два пъти и полетя.
Носеше се в небето, огромните крила вършеха цялата работа, ръцете и краката бяха отпуснати. Летеше към Еф съвършено плавно и леко. Кацна пред него. От крилата му паднаха няколко сребърни пера и се забиха в червената земя. Едното се понесе към Еф и той го улови - стволът стана дръжка от слонова кост, а перушината - сребърно острие.
Архангелът се приведе към Еф. Лицето му беше скрито от светлия нимб. Светлината беше странно хладна, почти като мъглявина.
Архангелът спря поглед върху нещо зад Еф и той неохотно се обърна.
На ръба на една скала беше разположена една маса. Елдрич Палмър, ръководителят на корпорацията Стоунхарт, седеше облечен в неизменния си тъмен костюм, с червена лента със свастика на десния ръкав. Ядеше с нож и вилица проснат върху порцеланова чиния мъртъв плъх. Отдясно се зададе някакво петно - голям бял вълк тичаше към масата. Палмър дори не вдигна поглед.
Вълкът скочи към гърлото му, събори го от стола и го разкъса.
После поспря и погледна към Еф; и се втурна към него.
Еф не избяга, не вдигна меча. Вълкът забави ход. Изпод лапите му се разлетя кал. Кръвта на Палмър мърсеше снежно бялата му козина.
Еф позна очите на вълка. Това бяха очите на Ейбрахам Сетракян. Гласът също.
- Ashudagu-wah - рече вълкът.
Еф поклати неразбиращо глава и тогава една голяма ръка го грабна. Той усети размахването на крилата на архангела, докато се издигаше над червената пръст. Земята отдолу се свиваше и менеше. Приближиха голяма вода, после поеха надясно, над архипелаг от близко разположени един до друг острови. Архангелът се сниши и почна да се спуска право към един от хилядата острова.
Кацнаха в пуста падина, пълна с разкривени железа и тлееща стомана. Сред овъглените отломки бяха пръснати раздрани дрехи и обгоряла хартия. Малкият остров явно беше епицентър на някаква катастрофа. Еф се обърна към архангела, ала той си бе отишъл. На негово място имаше врата. Най-обикновена врата. И на нея беше залепен надпис, изписан с черен меджик маркер, украсен с надгробни камъни, скелети и кръстове. Дело на детска ръка, надписът гласеше:
МОЖЕ ДА НЕ ОЖИВЕЕШ ОТВЪД ТАЗИ ТОЧКА.
Еф знаеше тази врата и този надпис. Пресегна се, завъртя дръжката и пристъпи.
Леглото на Зак. Дневникът на Еф беше отгоре, но вместо в опърпаната подвързия, беше облечен в сребро.
Еф приседна на леглото, усети познатото хлътване и изскърц- ване на матрака. Отвори дневника и видя вътре пергаментовите страници на Occido Lumen - ръкописни и украсени с миниатюри.