Тялото на пилота падна напред. Перките ускоряваха въртенето си, обаче машината не помръдна.
Единият от вампирите остави човека, когото пазеше, и хукна към Нора. Тя зърна тъмната мастилена шарка на врата му и го разпозна - това беше един от пазачите в лагера, телохранител на Барнс. Мисълта за последния изличи страха на Нора и тя нападна вампира с вдигнат високо меч и мощен вик. Грамадният вампир се сниши в последната секунда, изненада я, обаче тя го пропусна да мине, както матадорът пропуска бягащия бик, и стовари меча си върху гърба му. Той се изпързаля по лице и плътта му пламна. После светкавично скокна и се изправи. Бледа кожа висеше от бутовете, гърдите и бузата му, ала не това го забави, а нанесената със сребро рана в гърба.
Автоматът на Гюс изтрещя и вампирът се сви. Изстрелите го вцепениха, но не го събориха. Нора не позволи на могъщия си противник да нападне отново. Прицели се в татуировките на врата му и го обезглави.
После се върна към хеликоптера и примижа в движения от перките въздух. Другият татуиран вампир се беше отдалечил от хората и искаше да удари Гюс откъм фланга. Разбираше силата на среброто и се пазеше от него, но не и от огнестрелното оръжие. Гюс тръгна право към съскащото създание, в обсега на жилото му, и го простреля многократно в главата. То рухна по гръб, Гюс приближи и го освободи с изстрел във врата.
Човекът беше коленичил и стискаше отворената врата на чо- пъра. Момчето пък наблюдаваше премахването на двата вампира. После се обърна и побягна към осветения банкет на пътя. Нора видя, че то държи нещо пред себе си, и извика:
- Гюс, хвани го!
Гюс беше по-близо до хлапето и хукна подире му. Мършавото момче бягаше бързо, но не беше стабилно. Прескочи мантинела- та, но в мрака от другата страна преплете нозе и се спъна.
Нора стоеше до Барнс под въртящите се перки на чопъра като под чадър. Той все още беше на колене и се чувстваше зле от полета. Ала когато вдигна поглед и позна Нора, бездруго бледното му лице пребледня още повече.
Нора вдигна меча си и тъкмо щеше да го посече, когато чу четири остри изпуквания, позаглушени от рева на машината. Малка пушка. В паниката си момчето стреляше по тях. Не беше уцелена, но куршумите експлодираха прекалено близо до нея. Тя се отмести от Барнс и навлезе в храсталака. Видя как Гюс се втурва към момчето и го хваща, преди да е могло да стреля отново. Хвана го за ризата и го обърна към светлината, за да е сигурен, че си няма работа с вампир. Мексиканецът издърпа празната пушка от ръката му и я хвърли към дърветата. Хлапето се противеше, тъй че Гюс хубавичко го раздруса, достатъчно силно, за да знае какво може да му се случи, ако опита да се бие. При все това момчето примижа на светлината и опита да се измъкне, явно наистина уплашено от Гюс.
- Спокойно, малкия. Господи.
Помъкна извиващия се юноша обратно през мантинелата.
Нора го попита:
- Добре ли си, Гюс?
- Калпав стрелец е, та ми няма нищо - отвърна й той.
Нора отново погледна хеликоптера. Барнс се бе изпарил. Тя се загледа покрай светлините на машината в опит да го открие, но напразно, и тихичко изруга.
Гюс още веднъж се вгледа в лицето на момчето и забеляза нещо в него, в очите, в структурата на лицето. Изглеждаше му познато. Твърде познато.
Гюс хвърли поглед към Нора.
- Ох, стига вече.
Хлапакът го изрита с петата на маратонката. Гюс му го върна, обаче по-силничко.
- Боже. Цял бащичко си - отбеляза Гюс.
Това поусмири момчето. Продължи да се мъчи да се измъкне, но все пак погледна Гюс.
- Какво знаеш ти за баща ми?
Когато гледаше Зак, Нора едновременно го познаваше напълно и изобщо не го познаваше. Очите му изобщо не приличаха на очите на детето от спомените й. Чертите му бяха съзрели, както би станало с всяко момче в течение на две години. В очите му обаче липсваше някогашният блясък. Любопитството още бе налице, ала вече по-мрачно и по-дълбоко. Сякаш неговата личност се беше оттеглила навътре в ума; искаше му се да може да чете другите, но да не ги допуска в себе си. Или пък просто беше в шок. Все пак беше само на тринадесет години.
Той е празен. Той не е тук, помисли Нора.
- Закари - промълви тя, без да знае как да постъпи.
Момчето я погледа малко и после по очите му се видя, че я е познал.
- Нора - отговори Зак. Произнесе името бавно, все едно почти го е забравил.
Господаря разполагаше с по-малко вампири, които да набюдават различните възможни пътища из северната част на Ню Джърси, но ставаше все по-сигурен в маршрута си. Беше наблюдавал засадата на доктор Мартинес през очите на телохранителите на доктор Барнс, докато те не бяха освободени. В момента виждаше на магистралата хеликоптера, чиито перки още се въртяха. Виждаше го през очите на Кели Гудуедър.