На метален поднос, поставен диагонално между двете места, бяха подредени купа с прекрасни сливи, порцеланова кошничка с различни пасти и две чинии с шоколадови трюфели и други захарни изделия. Сливите я примамваха. Пресегна се към купата, преди да успее да се спре, припомняйки си водата с опиат в лагера. Трябваше да устои на изкушението и - въпреки глада - да действа умно.
Не седна. Остана права, боса. Някъде далеч в къщата звучеше тиха музика. В другия край на стаята имаше още една врата и тя реши да натисне дръжката. Но усети, че я наблюдават. Озърна се за камери, обаче нямаше.
Втората врата се отвори. Влезе Барнс, отново облечен в парад- ната бяла униформа на адмирал. Кожата му лъщеше здрава и розова около спретнатата вандайковска брадичка. Нора почти беше забравила колко здраво може да изглежда едно добре хранено човешко същество.
- Е, добре - подзе той, докато крачеше покрай масата към Нора. Ръката му беше пъхната в джоба. Играеше си на господар на имението. - Тук средата е много по-дружелюбна и подходяща за подновяване на нашето познанство, нали? Животът в лагера е така мрачен. Този дом е моето малко убежище. - Размаха ръка към трапезарията и цялата къща. - Твърде голям е само за мен, разбира се. Но с отчуждената собственост всички имоти са на една и съща цена. Така че, защо да се задоволя с нещо по-долно от най-доброто? Доколкото разбрах, тази къща преди е принадлежала на някакъв порнограф. Значи всичко тук е купено с мърсотии и затова не се чувствам особено зле, че го взех. - Барнс се усмихна, разтегляйки брадата си, и приближи нейния край на масата. - Не сте се хранили? - подхвърли той и погледна подноса с десертите. Взе си пастичка със захарна глазура. - Представях си, че сте прег- ладняла.
Барнс гордо разгледа пастичката.
- Правят ги специално за мен. Всеки ден, в една пекарна в Куийнс, само за мен. Когато бях дете, мечтаех за тях, но не можех да си ги позволя... А сега...
Барнс отхапа, седна начело на масата и постла салфетка върху коленете си.
Щом разбра, че храната не е отровна, грабна една слива и бързо я погълна. Попи сока от брадичката си и се пресегна за още една.
- Копеле такова - рече тя с пълна уста.
Барнс се усмихна механично, очаквайки нещо по-добро от нея.
- Ех, Нора, минавате направо към същината... „Реалист“ е по- подходяща дума. Ако искате, и „опортюнист“. Мога да го приема. Може би. Но това сега е един нов свят. Който приеме този факт и се приспособи, живее много по-добре.
- Колко благородно. Симпатизант на тези... тези чудовища.
- Тъкмо напротив, бих казал, че способността да проявявам симпатия не ми е присъща.
- Тогава спекулант.
Барнс се позамисли и продължи да се преструва, че водят учтив разговор. Дояде пастичката и облиза върховете на пръстите си един по един.
- Може би.
- Или пък „предател“? Или „мръсник“?
Барнс удари с длан по масата.
- Достатъчно - рече той и замаха е ръка, за да отпъди думата като досадна муха. - Държите се за морала, понеже само това Ви остана! А вижте мен! Вижте всичко, което имам...
Нора не отклони поглед от него.
- Убиха всички истински водачи още в първите седмици. Хората, които оформяха общественото мнение, които имаха влияние. Така направиха място такива като Вас да изплават на върха. Едва ли е особено приятно. Да изплавате върху нечистотията.
Барнс се усмихна, като че нейното мнение не значеше нищо.
- Опитвам да се държа цивилизовано. Опитвам да Ви помогна. Затова седнете... Яжте... Разговаряйте...
Нора побутна стола, за да се отдалечи малко от Барнс.
- Позволете - каза той. И почна да маже кроасан е масло и сладко от боровинки за нея. - Използвате военновременни понятия като „предател“ и „спекулант“. Ако въобще е имало война, то тя е свършила. Някои хора, такива като Вас, още не са приели новата реалност. Но се заблуждавате. Всички ли трябва да сме роби? Това ли е единственият избор? Не мисля така. Има и средно положение, даже високо. За онези малцина сред хората, които притежават изключителни умения и са достатъчно прозорливи да ги прилагат.
Положи кроасана в чинията на Нора.
- Бях забравила колко сте хлъзгав. И амбициозен.
Барнс се подсмихна, сякаш това беше комплимент.
- Е, и в лагера може да се живее пълноценно. Човек може да живее не само за себе си, но и за другите. Такава основна биоло- гична функция като производството на кръв е огромен ресурс за техния вид. Да не мислите, че при това положение не разполагаме с възможности за влияние? Тоест, ако човек постъпва правилно. Ако успее да им покаже, че е ценен за тях.