- Вече разбирате, че разполагате и с трета възможност. Да се срещнете с Господаря, да се срещнете с вечността, превръщайки се във вампир.
Погледът на Нора се мержелееше някъде. Чувстваше се отпаднала и замаяна. Струваше й се, че усещането при източването на кръвта е нещо такова.
- Имате да размишлявате върху решението си - заключи Барнс. - Няма да Ви задържам повече. Знам, че искате да се върнете право в лагера, при Вашата майка, докато все още е жива. - Той отиде при двукрилата врата и я отвори. - Помислете и ме информирайте какво сте решили. Времето изтича...
Без Барнс да я види, Нора тикна в джоба си един от ножовете за масло.
Под университета „Колумбия"
За „Колумбия“ Гюс знаеше, че е училище за големи клечки. Много сгради, щура скъпотия, мучо мерки за сигурност и камери. Едно време се беше натъквал на някои студентчета, които се мъчеха да се слеят с квартала - някои по неразбираеми за него социални причини, други пък с по-незаконни цели. Тях той разбираше отлично. Самият университет обаче - извехтелият кампус на Морнингсайд хайтс с всичките му сгради - тогава не заслужаваше времето на Гюс.
А сега беше негова база, главна квартира, дом. Нищо не можеше да накара мексиканския гангстер да напусне територията си; той по-скоро би вдигнал всичко във въздуха, преди това да се случи. Когато саботажите и ловът на Гюс намаляха като количество и станаха по-организирани, той затърси постоянна база. Наистина му трябваше. В откачения нов свят беше трудно да си ефективен. Работата му стана денонощна, без почивка. При това всеки следващ удар носеше все по-малко. Полицията, пожарната, здравеопазването, пътната полиция - всичко беше под контрола на вампирите. Когато се разтърси из старата си територия в Харлем за място, където да се установи, Гюс влезе във връзка с Бруно Рамос и Хоакин Сото. Те също бяха от бандата Ла Мугре; после също станаха саботьори.
Бруно си беше дебел - не можеше да се опише инак - отхранен главно с читос и бира. Хоакин пък беше слаб и жилав. Готини, татуирани, много нахакани. Братя на Гюс. Биха умрели за него. С готовност.
Хоакин беше лежал в затвора с Гюс. Бяха съкилийници. Гюс лежа шестнадесет месеца. Пазеха си взаимно гърба. А Хоакин изкара и доста време в карцера, задето с лакът изби зъбите на един от пазачите, грамаден черен тип на име Раул. Ама че смотано име за човек без зъби, Раул. След идването на вампирите - някои му викаха Падението - Гюс пак се събра с Хоакин. Това стана при плячкосването на някакъв магазин за електроника. Хоакин и Бруно му помогнаха да отнесе един голям плазмен телевизор и кашон с видеоигри.
Заедно проникнаха в университета и откриха, че е съвсем слабо заразен. Прозорците и вратите бяха затворени с ламарина, помещенията бяха разграбени и замърсени с амонячни изпражнения. Всички студенти се бяха омели рано в опит да напуснат града и да се приберат по домовете си. Според Хоакин не бяха стигнали далече.
Докато претърсваха изоставените сгради, откриха цяла система тунели под тях. От някаква книга в приемния офис Хоакин узна, че кампусът бил построен на мястото на лудница от деветнадесети век. Архитектите на университета съборили всички болнични сгради без една и почнали да строят върху техните основи. Много от свързващите тунели бяха използвани за обслужване - километри кабели и тръби на парното, които кондензираха гореща влага. С годините някои тунели бяха запечатани с дъски или нещо друго, за да не пострадат разни търсачи на силни усещания от студентите.
Тримата проучиха и присвоиха голяма част от подземната мрежа, която свързваше почти всичките седемдесет и една сгради на университета, разположени между Броудуей и Амстердам в Горен Уест сайд. По-далечните си останаха непроучени по простата причина, че нито денем, нито нощем имаше време и за лов на вампири, и за насаждане на хаос из Манхатън, и за прочистване на плесенясали тунели.
Гюс си беше заформил гнездо в главната част на университета. Владенията му започваха под единствената запазена сграда на старата лудница, Бюъл хол; продължаваха под мемориалната библиотека Лоу и под Кент хол и завършваха под Филосъфи хол. Пред тази сграда се мъдреше бронзовата статуя на някакъв гол тип, който просто така си седеше и мислеше.
От тунелите се получи готино свърталище, същинска разбойническа бърлога. Спирането на парното позволи на Гюс да навлезе в места, където почти никой не беше ходил повече от сто години. Коравите черни влакна, които стърчаха от цепнатини в стените на подземията, бяха истински конски косми, използвани за укрепване на хоросана. Тези забравени тунели го отведоха до още по-дълбоко, влажно подземие, където имаше железни клетки.