Очевидното решение беше да ги изядат сурови. Но Гудуедър ги засипа с наукоподобни медицински приказки и настоя да сготвят рибата, понеже океанската екосистема била променена и кой знае какви смъртоносни бактерии щъкали из суровата риба.
Гюс знаеше откъде в кухните да вземе прилична скара и Фет му помогна да я качат на покрива. Гудуедър беше пратен да откърши антени от старите коли за шишчета. Накладоха огъня откъм реката Хъдсън, между два грамадни вентилатора, които да го прикрият и откъм улицата, и откъм повечето съседни покриви.
Рибата се опече хубаво. С хрупкава кожица отвън и топло розова отвътре. Само след няколко хапки Гюс се почувства по-добре. През цялото време беше толкова гладен, че не можеше да осъзнае как недохранването го подкопава психически и физически. Сега се зареди с протеини. Вече с нетърпение очакваше да тръгне в поредното сражение на дневна светлина.
- Е - подхвана той, наслаждавайки се на приятния вкус, - по какъв повод е пиршеството?
- Нуждаем се от помощта ти - отговори Фет. Разказа му каквото знаеха за Нора. Гласът му стана сериозен, настоятелен. - Трябва да е в най-близкия лагер, онзи северно от града. Искаме да я измъкнем.
Гюс погледна Гудуедър. Нали се предполагаше, че той е нейният приятел. Гудуедър отвърна на погледа му, но - странно - не беше толкова пламенен като Фет.
- Трудна работа.
- От най-трудните. Трябва да действаме максимално бързо. Ако открият коя е тя и че ни познава... ще стане зле за нея и още по-зле за нас.
- Сега. Не ме разбирайте погрешно, аз винаги съм готов за битка. Но напоследък се мъча и да гледам стратегически. Задачата ми е не само да оцелея, но и да си умра като човешко същество. Всички знаем какви са рисковете. Струва ли си да влезем вътре, за да я спасим? Просто питам, хора.
Фет кимна, загледан в пламъците, които докосваха набучената на шиша риба.
- Разбирам те напълно. На този етап въпросът е за какво правим това? Опитваме да спасим света ли? Светът вече свърши. Ако утре вампирите изчезнат, какво ще правим? Ще строим наново ли? Как? За кого? - Сви рамене и погледна Гудуедър за подкрепа. - Някой ден, може би. Докато небето се изчисти, борбата ще е за оцеляване. Независимо от това кой владее планетата. - Фет поспря и забърса парченцата риба от мустаците си. - Мога да ти изброя много причини. Но главното е, че просто се уморих да губя хора. Ще го направим с теб или без теб.
Гюс махна с ръка.
- Не съм казал, че ще правите нещо без мен. Само исках да разбера какво мислите за това. Харесвам докторката. Моите момчета скоро ще си дойдат. Тогава можем да се въоръжим. - Гюс си взе още малко от горещата риба. - Винаги съм искал да издъня някоя ферма. Трябваше ми само добър повод.
Фет направо се изчерви от благодарност.
- Запази малко от рибата за твоите хора, да ги подсилиш.
- По-добра е от месото на катериците. Хайде да загасим огъня. Имам да ви показвам нещо.
Гюс загъна за своите hombres остатъка от рибата в хартия и загаси огъня с разтопения лед. Поведе Фет и Еф през сградата и пустия кампус отново към мазето на Бюъл хол. В едно малко помещение Гюс беше свързал няколка зарядни устройства за батерии към един велоергометър. На бюрото лежаха най-разнообразни уреди, прибрани от аудиовизуалния департамент на университета. Включително последните модели дългофокусни дигитални камери, проектор и няколко преносими монитора с висока разделителна способност. Все работи, дето вече не се произвеждаха.
- Някои от момчетата заснемат нашите нападения и разузнавателните ни операции. Добра пропаганда, ако успеем да измъкнем записите оттук някой ден. Значи, разузнаваме по малко. Знаете ли замъка в Сентръл парк?
- Естествено - отговори Фет. - Гнездото на Господаря. Обграден е от цяла вампирска армия.
Гудуедър вече се заинтригува и приближи до седем-инчовия монитор, докато Гюс му сложи батериите и свърза една от камерите.
Екранът оживя в мътно зелено и черно.
- Лещи за нощно виждане. Намерихме няколко десетки в кутиите на едни гъзарски видеоигри със стрелба. Могат да се сложат на телеобектив. Не пасват съвсем и образът е скапан, знам. Обаче гледайте сега.
Фет и Еф се приведоха да видят по-добре малкото екранче. След няколко секунди напрегнато взиране почнаха да забелязват призрачните тъмни фигури.
- Това е замъкът, нали така? - заобяснява Гюс, сочейки с пръст. - Каменната основа. Езерото. Ето я вашата вампирска армия.
- Откъде снимахте това? - попита Фет.
- От покрива на Природонаучния музей. Възможно най-близо. Сложих камерата на тринога като снайпер.
Кадрите с парапета на замъка затрепериха силно, докато някой нагласяваше приближаването на максимум.