- Той е мой.
Еф светкавично се огледа. Гласът на Кели - приглушен и далечен, обаче определено беше нейният глас. Завъртя се два пъти, но видя, че е съвършено сам в подземния коридор.
- Винаги е бил мой.
Еф поизмъкна меча от ножницата. Тръгна напред, към едно късо стълбище, което водеше надолу. Гласът беше в главата му, но някакво шесто чувство му показваше пътя.
- Той седи от дясната страна на Отеца.
Еф вече затича разгневен, лъчът светлина от челния му фенер трепереше. Зави по един сумрачен коридор, свърна още веднъж и се озова в...
Килията. Окованата майка на Гюс.
Огледа помещението. Нямаше друго. Бавно се извърна към неподвижния вампир в средата на клетката. Майката на Гюс не помръдна; фенерът на Еф хвърляше решетеста сянка върху тялото й.
Гласът на Кели каза:
- Зак вярва, че си мъртъв.
Еф измъкна изцяло меча от ножницата и отвърна:
- Млъкни!
- Започва да забравя. Стария свят и всичко от него. Това вече го няма; то е като сън от детството му.
- Тихо!
- Той се вслушва в Господаря. Почтителен е. Учи се.
Еф тикна меча между два пръта на клетката. Майката на Гюс потрепери, отвратена от среброто, и гърдите й се полюляха като махало в полумрака.
- Какво учи? Отговори ми!
Гласът на Кели не отговори.
- Вие му промивате мозъка. Нали така?
- Ние сме негови родители.
Еф се сви, като че тези думи го срязаха.
- Не. Не... какво можеш да знаеш ти за това? Какво можеш да знаеш за любовта, за това да си баща или син... ?
- Ние сме плодородната кръв. Родили сме множество синове... Ела при нас.
- Не.
- Само така можеш да бъдеш отново с него.
Еф леко спусна ръката си.
- Махни се. Ще те убия...
- Ела при нас и остани с него завинаги.
Щом чу това, Еф застина за миг, парализиран от отчаянието.
Тя искаше нещо от него. Господаря искаше нещо от него. Насили се да се отдръпне. Да ги отблъсне. Да спре да говори. Да си тръгне.
Млъквай!, помисли той. Гневът беше по-силен от гласа му. Стисна здраво сребърния меч. Излезе тичешком от килията и се втурна из проходите, а гласът на Кели продължи да звучи в ума му.
- Ела при нас.
Еф свърна в друг коридор и отвори със замах някаква ръждива врата.
- Ела при Зак.
Продължи да тича. С всяка следваща стъпка се ядосваше и гневеше все повече.
- Сам знаеш, че искаш да го направиш.
После - смях. Не човешкият смях на Кели, звънлив, лек и заразителен, а предизвикателен смях, който целеше да го подразни. И да го върне.
Еф тичаше и тичаше. И смехът се стопи в далечината.
Продължи да бяга слепешком, мечът му тракаше по разни захвърлени столове и дращеше по пода. Таблетките викодин вече действаха и той имаше усещането, че плува; тялото му беше претръпнало, но не и умът му. Когато излезе от килията, той сякаш направи завой и вътре в себе си. Повече от всякога искаше да освободи Нора от лагера. Да я измъкне от ръцете на вампирите. Искаше да покаже на Господаря как дори и в сегашните окаяни времена едно човешко същество може да бъде спасено. Че не е загубил Зак и хватката на Господаря не е толкова сигурна, колкото онзи вероятно си въобразява.
Еф спря да си поеме дъх. Начелният му фенер гаснеше и той го почука; светлината потрепери. Искаше да разбере къде се намира и да излезе на повърхността, преди да се загуби в тъмния лабиринт. Нямаше търпение да извести останалите, че е готов да иде в лагера и да се бие.
Зави още веднъж и в края на дългия мрачен коридор съгледа една фигура. Нещо в Стойката - отпуснатите ръце и леко присвитите колене - говореше, че това е вампир.
Еф вдигна меча и направи още няколко крачки с надеждата да освети по-добре създанието.
То не помръдна. Пред погледа на Еф стените потрепваха и се полюляваха заради викодина. Може би му се привиждаше - виждаше неща, които искаше да види. Защото искаше сражение.
Щом се убеди, че видяното е измислица, Еф се одързости и приближи още до призрака.
- Ела насам - рече той, още кипящ от гняв заради Кели и Господаря. - Ела да си получиш заслуженото.
Съществото остана на място и Еф можа да го огледа по-добре. Качулката стоеше заострена на главата му и хвърляше сянка върху лицето, скривайки очите. Ботуши и джинси. Едната ръка беше отпусната край тялото, а другата - полускрита зад гърба.