И волно или неволно, Озриил пристъпи през един сребърен праг. Стопанката беше месеста жена със светла маслинена кожа. Груба, без обноски - жена на роботърговец; вълнуваше я само печалбата. Ала в онази нощ тя вдигна поглед от мястото си в преддверието на дома за удоволствия и в златната светлина на лампите съзря най-красивото, най-благото създание в човешки облик. Архангелите бяха съвършени и безполови. Нямаше косъм по телата и лицата им, кожата им беше гладка като опал, очите им бяха като бисери. Зъбите и венците им бяха като слонова кост, дългите им крайници бяха безукорно съразмерни и красиви. Нямаха и следа от гениталии - биологическа подробност, която щеше смътно да се отрази у бъдещите изчадия.
Такава беше красотата - сладкото великолепие - на Озриил, та жената щеше да заплаче и да замоли за прошка. Но дългите години в занаята я одързостиха да предложи услугите си. Когато Озриил видя префиненото насилие зад тези стени, усети как изначалната благодат у него чезне, изоставя го, а желанието се надига. Ако и да не знаеше какво търси, той го намери.
Последва порива си, стисна стопанката за шията и я отведе до стената. Видя как на лицето й се изписва страх. Усети яките, макар и тънки, сухожилия на врата й, целуна ги, облиза ги и вкуси солената остра пот. После я захапа дълбоко и силно, разкъса плътта й, подръпна артериите й със зъби, като да бяха струни на арфа, и почна диво да пие от рукналата кръв. Озриил уби жената. Не за да я принесе в жертва на своя всемогъщ Господ, а просто за да Го опознае. Да знае. Да притежава. Да властва и да завладява.
И вкусът на кръвта, и смъртта на яката жена, и плавното преминаване на силата у него, всичко това беше чист екстаз. Когато погълна кръвта, направена от същността и славата на божественото и така прекъсна онзи поток, който беше присъствието на Бог, Озриил стана трескав. Искаше още. Защо Бог му отказваше, отказваше на него, любимеца Си, това? Амброзията, скрита в тези несъвършени създания.
Казваха, че най-сладкото вино е от най-лошите зърна.
Но сега Озриил се питаше - а какво е виното от най-добрите зърна?
Тялото на жената лежеше неподвижно в краката му, плисналата кръв проблясваше като сребро на лунната светлина, а Озриил мислеше само за едно: имат ли ангелите кръв?
Мемориална библиотека Лоу, университет „Колумбия"
Господин Куинлан затвори книгата и вдигна поглед към Фет и Гюс, напълно въоръжени и готови за тръгване. Оставаше му да узнае още много за миналото на Господаря, но главата му вече се маеше от сведенията в Occido Lumen. Надраска няколко бележки, подчерта си няколко транскрипции и стана. Фет взе книгата, уви я, прибра я и подаде раницата си на господин Куинлан.
- Няма да я взема с нас. А ако се провалим, ти трябва да знаеш къде е скрита. В случай че ни хванат и опитат да я измъкнат от нас... е, дори и да кървиш, не можеш да издадеш нещо, което не знаеш, нали така?
Господин Куинлан кимна лекичко и прие тази чест.
- Всъщност, радвам се, че се отървах от нея...
- Щом така казвате.
- Така казвам. И така - ако не успеем... ти разполагаш с най- важното оръжие. Довърши борбата. Убий Господаря.
Ню Джърси
Алфонсо Крийм седеше в плюшен „лейзи бой“ стол с цвят на слонова кост; развързаните му маратонки „Пума“ лежаха на поставката за крака. В ръка стискаше гумена играчка. Амбасадор и Ловък, хибриди между куче и вълк, се бяха изтегнали на пода в трапезарията. Каишките им бяха вързани за дебелите крака на масата. Сребристите им очи не се отделяха от червено-бялата раирана топка.
Крийм стисна играчката и кучетата изръмжаха. По някаква причина това беше забавно на Крийм и той го правеше отново и отново.
Ройъл, първи негов заместник в Сапфирите - стара и препатила джърсийска банда, беше приседнал на най-долното стъпало и плюеше кафе в голяма чаша. Никотин, ганджа и тем подобни се намираха все по-трудно и затова Ройъл нагоди система за снабдяване с единственото сигурно в новия свят такова вещество - кафето. Откъсваше малко от филтър за кафе-машина, правеше кесийка, пълнеше я с мляно кафе и я втъкваше между венеца и бузата си като тютюн за дъвчене. Горчеше, но го зареждаше.
Малво наблюдаваше улицата през предния прозорец, следеше за конвои от камиони. Сапфирите прибягваха до грабежи, за да останат живи. Кръвопийците меняха маршрутите на конвоите, но Крийм лично видя преди няколко дни доставчиците на храна и прецени, че трябва скоро пак да минат.