Главната задача на Крийм беше прехраната - за него и за хората му. Гладът се отразяваше зле на бойния дух, което не беше чудно. На второ място беше изхранването на Амбасадор и Ловък. Чувствителният нюх на тези полувълци и вродените им умения за оцеляване неведнъж бяха предупреждавали Сапфирите за надвиснало нощно нападение от страна на кръвопийците. Трето поред идваше изхранването на жените. Не че бяха нещо особено, просто няколко отчаяни блудници, които бяха прибрали по пътя. Но пък бяха жени, топли и живи. Напоследък да си жив беше много секси. Храната ги правеше кротки, признателни и достъпни, а това беше добре за момчетата. Пък и на Крийм не му бяха по вкуса разни болнави на вид хилави жени. Той харесваше по-засуканичките.
Вече от месеци имаше вземане-даване с кръвопийците от неговата територия. Просто се бореше да остане жив и свободен. За едно човешко същество беше невъзможно да пробие в новата вампирска икономика. Парите и имуществото не означаваха нищо; дори златото беше безполезно. Освен храната, на черния пазар си струваше да се разменя само сребро. Хората от Стоун- харт изземваха всичкото сребро, до което успееха да се докопат с мръсните си ръце, и го запечатваха в неизползвани банкови трезори. Среброто беше опасно за кръвопийците, макар че за целта първо от него трябваше да се изработи оръжие, а напоследък ювелирите не се прескачаха наоколо.
И така, храната беше новата валута. (Водата засега беше в изобилие, стига да я преваряваш и филтрираш.) Когато превърна огромните си месокомбинати в лагери за кръв, Стоунхарт индъстрис запази основния си апарат за превоз на храни. Кръвопийците овладяха цялата организация и сега те можеха да спират и да пускат кранчето. Храната се произвеждаше от човеци, роби в лагерите. В добавка към двата или трите часа слънчева светлина дневно, те ползваха огромни закрити ултавиолетови ферми: светли парници за плодовете и зеленчуците; просторни обори за птици, свине и говеда. Ултравиолетовите лампи бяха фатални за вампирите, затова и фермите бяха единствените места в лагерите, достъпни само за хора.
Всичко това Крийм беше научил от ограбваните от него шофьори на камионите на Стоунхарт.
Вън от лагера храна можеше да се получава само с купони, давани срещу работа. За да получиш книжка с купони, трябваше да си регистриран работник; трябваше да служиш на кръвопийците, за да ядеш. Трябваше да се подчиняваш.
Вампирите бяха основно ченгета-телепати. Джърси беше полицейски щат, където всеки вампир наблюдаваше всичко, автоматично докладваше и човек никога не разбираше дали е белязан, преди да е станало твърде късно. Гадовете само работеха, ядяха и - през малкото светли часове - лежаха в мръсотиите си. Общо взето, дисциплинирани малоумници. Подобно на хората-роби, и те ядяха каквото и когато им се кажеше, обикновено онези торбички с кръв, които идваха от лагерите. Е, Крийм беше виждал неколцина не толкова въздържани. По принцип можеше спокойно да си вървиш посред нощ по улиците сред вампирите, ако изглежда, че работиш. От човеците се очакваше поведение като от втора класа граждани, каквито те си бяха. А това просто не беше в стила на Крийм. Не и в Джърси, не, благодаря.
Крийм чу звънче, изправи стола и се надигна. Звънчето означаваше, че е дошла вест от Ню Йорк, от Гюс.
На покрива на скривалището си мексиканецът беше измайсторил пилчарник - за гълъби и няколко кокошки. От кокошките от време на време получаваше яйце. Пълно с протеини, мазнини, витамини и минерали. Скъпоценно като бисер от мида. Гълъбите пък му даваха средство за връзка със света извън Манхатън. Безопасно, некомпрометирано и незасечено от вампирите. Понякога Гюс си уреждаше по този начин доставките от Крийм: оръжия, муниции, малко порно. Крийм беше в състояние да набави почти всичко срещу правилно заплащане.
Днес беше такъв ден. Гълъбът Хари, известен още като „Ню Джърси експрес“ кацна на стрехата и почука с човка по звънчето, понеже знаеше, че Крийм ще му даде храна.
Крийм отвърза ластика от крачето му, свали малката пластмасова капсула и извади тънко рулце хартия отвътре. Хари тихо изгука.
- Трай бе, дрисльо - отговори Крийм, докато вадеше скъпоценна зърнена храна от малка „тъпъруеър“ кутия. Сипа в купичка, за да награди гълъба, и сам си похапна, преди да затвори кутията.
Крийм прочете съобщението на Гюс и се изкикоти.
- Детонатор? Тоя да не се ебава нещо...
Малво изцъка с език.
- Разузнавателна кола - рече той.
Кучетата скочиха, но Крийм им махна да пазят тишина. Отвърза ги от краката на масата и силно дръпна веригите им, за да мълчат и да седят до него.