- Дай сигнал на другите.
Ройъл тръгна пръв към пристроения гараж. Крийм все още беше грамадно туловище, макар и отслабнал с шестдесет фунта. Късите му мощни ръце още бяха прекалено дебели и не можеше да ги скръсти пред почти квадратния си торс. У дома той се перчеше с всичкото си сребро - пръстени, бокс, сребърни коронки на зъбите. Носеше сребро отдавна, още по времето, когато то беше просто лъскав боклук, а не белег на воина и на човека извън закона.
Крийм наблюдаваше как хората му се плъзват в тахото с оръжията си. Транспортите обикновено пътуваха като военен конвой с три коли - кръвопийците отпред и отзад, а управляваният от хора камион с храната беше в средата. Този път Крийм искаше малко зърнени храни - варива, франзели, хлябове. Въглехидратите засищаха добре и траеха с дни, дори със седмици. Протеините бяха рядък дар. Месото - още по-рядък, пък и трудно се съхраняваше прясно. Фъстъченото масло беше от органичното, с мазнина отгоре, защото вече не обработваха храните, никога, а Крийм не понасяше органични глупости. Но Ройъл и кучетата харесваха фъстъченото масло.
Вампирите не се бояха от кучетата, но човеците шофьори определено се плашеха. Виждаха сребърния блясък във вълчо-ку- чешките им очи и най-редовно се насираха. Крийм ги беше обучил малко, в смисъл, че вървяха по петите му, понеже ги хранеше. Те и не бяха животни, подлежащи на опитомяване и дресура. Затова Крийм се отъждествяваше с тях и ги държеше.
Амбасадор обтегна веригата; ноктите на Ловък задраскаха по пода на гаража. Знаеха какво следва. Щяха да си заработят прехраната. В това отношение бяха по-мотивирани от членовете на бандата. Защото за кучетата икономиката не беше променена. Храна, храна, храна.
Вратата на гаража се вдигна. Крийм чу високо и ясно как камионите громолят на завоя, понеже не ги заглушаваше никакъв друг трафик. Нападението щеше да е типично заклещване. По улицата имаше само жилищни сгради. От другата й страна, между две къщи, Сапфирите бяха оставили един влекач, готов да премаже водещата кола. Колите от подкреплението щяха да отрежат вампирите от задната машина и така да затворят конвоя.
Поддържането на колите в движение беше друг от приоритетите на Крийм. Разполагаше с хора, които бяха добри в това. Горивото и акумулаторите имаха висока цена. Сапфирите използваха два гаража в Джърси за разфасоване на камионите за части и гориво.
Водещият камион взе завоя бързо. Крийм забеляза и четвърти автомобил в конвоя, но това не го притесни кой знае колко. Тъкмо навреме влекачът излезе със скърцане от укритието, прегази един кален преден двор, изгромоли по тротоара и се стовари върху задната част на първия камион от конвоя. Така го завъртя, че когато той най-сетне успя да спре, се озова обърнат на другата страна. Подкрепленията се включиха бързо и отрязаха задния камион. Останалите по средата камиони за храна рязко спряха и отбиха до бордюра. Два камиона с брезентови платнища - може би двойна доставка.
Ройъл докара тахото точно до единия от тях, като почти опря в бронята му. Крийм пусна Амбасадор и Ловък и те се втурнаха през калта. Ройъл и Малво изскочиха от колата. И двамата имаха дълги сребърни мечове и сребърни ножове. Насочиха се право към вапирите от водещата кола. Ройъл беше особено настървен. Той даже беше сложил сребърни бутони на подметките си. По всичко личеше, че грабежът ще свърши за не повече от минута.
Първото нередно нещо, което Крийм забеляза, беше камионът за храна. Хората останаха в кабинката, вместо да слязат и да побегнат. Амбасадор скочи върху вратата откъм шофьора, зъбите му опряха в затворения прозорец. Човекът вътре зяпаше в отворената му паст.
После брезентовите платнища на двата еднакви камиона се вдигнаха. Вътре нямаше храна. Отвътре се изсипаха двадесет- тридесет вампира. Тяхната ярост, бързина и сила можеха да се мерят с кучешките. Малво посече тежко трима, преди един да се метне върху лицето му и да го бутне. Малво се усука и падна. И вампирите скочиха върху му.
Ройъл отстъпваше като детенце с лопатка за пясък пред при- ливна вълна. Препъна се в колата и така забави бягството си.
Крийм не можеше да види какво става отзад... обаче чу виковете. И ако знаеше нещо, то беше...
Вампирите не викат.
Крийм затича, доколкото размерите му позволяваха, към своето момче Ройъл, който беше притиснат към предницата на тахото от шестима кръвопийци. Почти си беше заминал, но Крийм не можеше да го остави просто така да умре. Той носеше един магнум, четиридесет и четвърти калибър. Куршумите не бяха сребърни, но оръжието си му харесваше. Извади го и - бам-бам - отнесе главите на два вампира. Бялата им кисела кръв плисна в лицето на Ройъл и го ослепи.