Зад Ройъл Крийм видя как Ловък е впил зъбите си в лакътя на един от развилнелите се вампири. Онзи не изпитваше болка и съдра гърлото на кучето с коравия си нокът. По сребристо-сивата козина шурна гъста алена кръв.
Крийм простреля вампира два пъти в гърлото. Той падна до скимтящия Ловък в кървавата бъркотия.
Други два вампира бяха нападнали Амбасадор и с неестествената си сила надвиха могъщото животно. Крийм стреля, отнесе различни части от глава, от рамо, от ръка, ала без сребро куршумите му не можаха да ги спрат и кръвопийците разкъсаха кучето.
Стрелбата привлече внимание към Крийм. Ройъл вече си беше отишъл; двама изпиваха кръвта му насред улицата. Хората стояха заключени в кабинката на дублиращия камион и наблюдаваха. Очите им бяха разширени, но не от ужас, а от вълнение. Крийм стреля два пъти по тях и чу шум от строшено стъкло. Нямаше време да провери дали ги е уцелил.
Напъха се през отворената врата на тахото и шкембето му опря във волана. Двигателят още работеше. Подкара назад и преглътна малко кал от двора. Скочи върху спирачката и отнесе още от пръстта, после изви волана наляво. Двама кръвопийци изскочиха на пътя му. Крийм форсира двигателя, тахото литна напред и ги прегази. Крийм се лашкаше по улицата, даваше газ, но забравяше, че отдавна не е карал кола.
Поднесе настрани, одра бордюра и отнесе едната гума. Тръгна на другата страна в опит да се изправи. Натисна педала на газта до пода, изцеди още малко скорост и тогава двигателят се закашля и спря.
Крийм хвърли поглед на таблото. Стрелката на горивото сочеше, че резервоарът е празен. Хората му бяха налели само колкото за операцията. Ванът, който трябваше да послужи за измъкване, имаше пълен наполовина резервоар, обаче беше отзад.
Крийм рязко отвори вратата. Сграбчи рамката и се измъкна. Видя кръвопийците да тичат към него. Мръсно белезникави, боси, голи, кръвожадни. Презареди магнума с резервния пълнител, който носеше в колана си и надупчи копелетата. А те продължаваха да прииждат като в кошмар. Щом изпразни пистолета, Крийм го метна настрани и се хвърли срещу вампирите с юмруци. Сребърните пръстени и боксове засилваха ударите му и причиняваха повече болка. Той скъса една от сребърните вериги от шията си и почна да души един кръвопиец. Размяташе тялото му, за да разблъсква ръцете на другите гадове.
Но беше отслабен от недохранването и поради грамадните си размери лесно се уморяваше. Вампирите го победиха, ала вместо да се насочат право към гърлото му, уловиха ръчищата му и със свръхестествена сила извлякоха плувналия в пот гангстер от улицата. Затътриха го по две стъпала в някаква разграбена бакалия, където го посгънаха, за да седне на пода. Побеснелият Крийм ги засипа с безброй ругатни. Накрая почна да се замайва от задух и припадна. Докато бакалията се въртеше пред очите му, той се питаше какво, по дяволите, чакат. Искаше да се задавят с кръвта му. Не се притесняваше от превръщането във вампир; това беше едно от особените предимства устата ти да е пълна със сребро.
В помещението пристъпиха двама човеци. От служителите на Стоунхарт, в спретнати черни костюми, като предприемачи, каквито всъщност си бяха. Крийм помисли, че идват да му измъкнат среброто и се подготви за борба с последни сили. Вампирите коленичиха върху ръцете му и болезнено ги извиха. Стоунхар- товците обаче само гледаха как се сгромолясва на пода, борейки се за въздух.
После атмосферата в магазина се промени. Можеше да се опише само като затишие пред буря. Косата на Крийм настръхна на тила. Нещо щеше да се случи. Приличаше на мига преди две протегнати една към друга ръце да се докоснат и да се стиснат.
В ума на Крийм навлезе жужене като от зъболекарска машинка, само че без вибрациите. Като бученето на приближаващ хеликоптер, само че без вятъра. Като монотонен напев на хиляда монаси, само че без песента.
Кръвопийците се стегнаха като войници на проверка. Двамата стоунхартовци отстъпиха встрани към някакъв опразнен стелаж. Вампирите, които държаха Крийм, го пуснаха и се оттеглиха. Оставиха го да седи сам на мърлявия линолеум...
... и тогава една тъмна фигура влезе в помещението.
Лагерът „Свобода"
Джипът беше стара военна машина с разширено товарно отделение и без покрив. Господин Куинлан караше като луд в поройния дъжд и мастиленочерната тъма; вампирското му зрение не се нуждаеше от фарове. Еф и останалите подскачаха отзад, прогизваха и се носеха слепешком в нощта. Еф затвори очи заради дъжда и клатушкането. Чувстваше се като малка лодка, хваната от тайфун, блъскана от вълните, но решена да стигне целта.