- Не бих се притеснявал за това - рече главният човек.
- Хубаво.
Един от стригоите съгледа сака на господин Куинлан на пода в ъгъла. Пресегна се към него.
Фет застина. Един от хората стисна брадичката на Еф и заразглежда устата му с тънко фенерче. Служителят имаше очи с цвят на черен чай, под които се очертаваха торбички.
- Лекар ли си бил? - попита Еф.
- Нещо от сорта - отговори мъжът и продължи да оглежда зъбите му.
- Как така „нещо от сорта“?
- Ветеринар.
Еф затвори очи, а мъжът взе да светка с фенерчето в очите му, заинтригуван от вида им.
- Да вземаш някакви хапове? - поинтересува се ветеринарят.
Еф не одобри тона му и отговори:
- Нещо от сорта.
- Много лоша форма. Болнав си - определи ветеринарят.
Еф видя, че вампирът отваря сака. Найлоновият хастар беше напълнен с олово от престилките в рентгеновия кабинет на един стоматологичен кабинет в града. Когато вампирът усети разрушителното сребро, пусна сака на пода като попарен.
Господин Куинлан се втурна да го вземе. Еф блъсна ветеринаря и го запрати чак в другия край на палатката. Господин Куинлан се стрелна край вампира, измъкна един меч и се обърна към вампирите. Първоначално те бяха втрещени от среброто. Родения настъпи бавно към тях, за да даде възможност на Фет, Гюс и другите да вземат оръжията си. Еф се чувстваше определено много по-добре с меч в ръка. Впрочем, оръжието, което господин Куинлан размахваше, беше от неговите, но моментът не беше подходящ за дребнавости.
Вампирите не реагираха като хора. Никой не побягна към вратата, за да избяга или да предупреди останалите. Сигналът за тревога беше телепатичен. След първоначалната изненада те нападнаха бързо.
Господин Куинлан посече един с удар във врата. Гюс се завтече напред и посрещна нападението на друг с острие в гърлото. В тесни пространства беше трудно да им се режат главите, понеже нужният широк размах с оръжието можеше да нарани останалите, а и кръвта на вампирите беше киселинна и пълна със заразни червеи. Близкият бой със стригоите всякога беше последно средство. Затова петимата си проправиха възможно най-бързо път извън палатката на карантинната зона.
Еф, който се въоръжи последен, беше спипан не от вампирите, а от човеците. От ветеринаря и още един. Еф се изуми до такава степен, че реагира като на нападение на вампири и прониза ветеринаря в основата на шията. Червената артериална кръв бликна и опръска дървения подпорен стълб в средата на палатката. Еф и мъжът се гледаха с широко отворени очи.
- Какво правиш, по дяволите! - кресна Еф.
Ветеринарят се свлече на колене, а вторият мъж насочи цялото си внимание към него.
Бавно се отдалечи от умиращия; Друг от човеците го теглеше за рамото. Еф беше потресен - той уби човек.
Излязоха на открито, в двора на лагера. Дъждът беше поотслабнал. Пред тях имаше пътека под брезентов навес. Еф обаче не можеше да види лагера като цяло заради тъмнината. Още нямаше вампири, но тревогата със сигурност беше обявена. Трябваше им известно време да привикнат с мрака. И от мрака наизлязоха вампири.
Петимата застанаха в дъга, за да отвърнат на всички нападатели. Тук можеха свободно да замахват с мечовете, да застанат здраво на земята и да удрят с достатъчно сила, за да обезглавяват. Еф сечеше, местеше се, обръщаше се и току проверяваше зад гърба си.
Така отбиха първата вълна. Продължиха напред, макар да не разполагаха с никакви сведения за организацията на лагера. Търсеха някаква индикация къде се намира основната маса лагерници. Отляво ги нападна нова двойка вампири; господин Куинлан ги съсече, пазейки фланга, и поведе останалите в същата посока.
Видяха пред себе си силуета на някаква висока и тясна структура - наблюдателен пост в средата на каменен кръг. С най-голя- ма бързина дотичаха още вампири и петимата мъже се сгъстиха, тръгнаха като едно цяло. Петте сребърни остриета посичаха едновременно.
Трябваше да убиват бързо. За стригоите се знаеше, че са склонни да пожертват един или неколцина от своите в стремежа да заловят и да превърнат нападащия ги човек. Стратегията им беше такава - премахването на един човек си заслужаваше загубата на един, на трима, че дори и на десетима вампира.
Еф свърна зад другите и тръгна заднешком, така че хората оформиха движещ се кръг, пръстен от сребро, който отблъскваше вампирите. Когато зрението му се нагоди към тъмнината, Еф видя как в далечината други стригои забавят ход, трупат се, държат се на разстояние. Проследяват, без да нападнат. Планират по- координиран удар.