- Трупат се - каза Еф на останалите. - Сякаш умишлено ни водят в тази посока.
Чу влажния звук на отрязване с меч и после - гласа на Фет.
- Постройка пред нас. Единствената ни надежда е да се придвижваме зона по зона.
- Влязохме в лагера твърде рано - обади се господин Куинлан.
Все още не се забелязваха никакви признаци на просветляване. Всичко зависеше от този несигурен период слънчева светлина. Сега важното беше да оцелеят на вражеска територия до зазоряване.
Гюс изруга и съсече поредното същество.
- Дръжте се близо един до друг - каза Фет.
Еф продължаваше бавно да се движи заднешком. Вече можеше да различава лицата на първата линия преследвачи, които ги гледаха настойчиво. Гледаха него.
Дали пък не си въобразяваше? Еф забави ход, после напълно спря, а останалите продължиха още малко напред без него. Вампирите обаче спряха.
- Ох, по дяволите - промърмори Еф.
Бяха го разпознали. Явно отговаряше на вампирския еквивалент на признаците от списъка за подозрителни лица и сега телепатичната им мрежа беше задействана. Кошерът беше предупреден за неговото присъствие, което означаваше едно.
Господаря знаеше, че Еф е тук. Виждаше това през очите на слугите си.
- Ей! - викна Фет и се завтече обратно към Еф. - Какви ги вършиш, мътните да те вземат? Защо спря?
И тогава забеляза зяпналите стригои. Бяха двадесетина.
- Иисусе Христе, какво им става на тия? Да не чакат да им раздаваме автографи?
Чакат заповеди.
- Ох, Боже, хайде направо да...
Изненада ги острият писък на лагерната свирка - едно свирва- не и още четири в бърза последователност. И пак тишина.
Еф разбра целта на сигнала - да се предупредят не само вампирите, а и човеците. За да се укрият, може би.
Фет хвърли поглед към близката сграда, после отново вдигна очи да провери дали не се развиделява.
- Ако можеш да ги подмамиш по-далече от тук, от нас, много по-бързо ще успеем да влезем и да излезем от това място.
Еф нямаше желание да се превръща в примамка за глутницата кръвопийци, обаче разбра логиката на Фет.
- Само ми направи една услуга - рече той. - Действайте бързо.
Фет се провикна към другите:
- Гюс! Остани с Еф.
- Няма начин - отвърна Гюс. - Аз влизам. Бруно, върви при него.
Еф се подсмихна на явната непоносимост, която Гюс изпитваше към него. Подръпна господин Куинлан за ръката и смени меча, който ползваше, със своя собствен.
- Ще се погрижа за хората-пазани - каза господин Куинлан и в миг изчезна.
Еф стисна познатата кожена дръжка на меча и изчака Бруно да дойде при него.
- Добре ли се справяш?
- Повече от добре - рече Бруно с широка усмивка, макар и задъхан. Зъбите му се белнаха красиво на фона на светлокафявото лице.
Еф сведе меча и притича наляво, по-далече от сградата. Вампирите го последваха след кратко колебание. Еф и Бруно свърнаха зад някаква тъмна дълга пристройка. Отвъд нея се виждаше светлина зад един прозорец.
Светлината означаваше човешки същества.
- Насам! - каза Еф и побегна. Бруно поддържаше темпото и пъхтеше. Еф погледна назад и се увери, че вампирите ги следват. Втурна се към светлината и видя, че пред входа на сградата стои един вампир.
Беше едър, мъжки, открояваше се на осветения прозорец. Върху мощните му гърди и врат личаха стари татуировки, позеленели от бялата кръв и множеството белези.
Мигом гласът на Господаря прозвуча в ума му, проби си път като внезапно завърнал се страшен спомен.
- За какво сте тук, Гудуедър?
Еф спря и насочи меча си към големия вампир. Бруно застана до него и се обърна да държи под око преследвачите.
- Кое е онова нещо, което дойдохте да вземете?
Бруно с рев прониза двама нападатели. Еф се обърна, разсея се, щом видя как другите вампири се купчат само на няколко ярда от тях - пазеха се далечко от среброто - и чак когато си даде сметка, че е допуснал да го разсеят, бързо се обърна с вдигнат меч.
Острието му срещна дясната страна на гърдите на вампира, проби кожата и мускула, но не го прониза. Еф издърпа бързо меча и го заби в гърлото на съществото, тъкмо когато то почваше да отпуща челюстта си, за да разкрие жилото.
- Гадове! - крещеше Бруно.
Вече всички нападаха. Еф се извъртя и приготви меча. Ала те просто бяха прекалено много; движеха се като един. Почна да отстъпва ...
- Търсите някого\ Гудуедър.
... и усети камъни под краката си, докато приближаваше сградата. Бруно продължаваше да промушва и да сече, докато Еф гърбом се изкачи по три стъпала, напипа дръжката на вратата и я отвори.