- Сега сте мой, Гудуедър.
Гласът кънтеше, дезориентираше го. Еф дръпна рамото на Бруно и го накара да го последва вътре. Тичаха между набързо стъкмени клетки, в които бяха затворени хора в различни фази на умопобъркването. Явно беше някаква лудница. Хората крещяха по Еф и Бруно.
- Нямате изход Гудуедър.
Еф силно тръсна глава в опит да отпъди гласа на Господаря от ума си. Присъствието му беше влудяващо. Заедно с хората, стиснали решетките на клетките, то завъртя Еф във вихрушка от объркване и ужас.
Първият от преследвачите влезе. Еф пробва една врата и се озова в някакъв кабинет с подобен на зъболекарски стол - облегалката за глава и подът под стола бяха покрити с напукана засъхнала човешка кръв. Следващата врата водеше навън и Еф прескочи трите стъпала. Долу го очакваха още вампири, очевидно заобиколили сградата, наместо да влязат в нея. Еф почна да се върти и да ги сече; обърна се тъкмо навреме, за да види как един женски скача от покрива към него.
- Защо дойдохте тук, Гудуедър?
Еф отскочи от посечения женски вампир. Двамата с Бруно заотстъпваха рамо до рамо към една неосветена постройка без прозорци, която опираше във високата външна ограда. Дали това беше щаб-квартирата на вампирите? Гнездото на стригоите в лагера?
Еф и Бруно бързо свърнаха зад нея, само за да установят, че оградата завива рязко и свършва при друга неосветена постройка.
- Както казах, нямате изход.
Еф се съпротивляваше на вампирите, които го нападаха от тъмнината.
- Има изход, копеле такова - промърмори Еф.
- Копеле ли каза? - изгледа го гневно Бруно. - Ти ни натика в този капан!
- Когато Ви заловя и Ви превърна, ще узная всички Ваши тайни.
Еф застина.
- Идват - рече той на Бруно и се подготви да посрещне вампирите.
Нора дойде в административната сграда, в кабинета на директора, готова да се съгласи с всичките му желания, само и само да спаси майка си и да се добере до Барнс. Презираше го повече и от вампирите. Призляваше й от неговата безнравственост, а от убеждението му, че тя е толкова слаба, та да се подчинява на неговата воля, направо й се завиваше свят.
Щеше да му даде да разбере - щеше да го убие. Ако той си фантазираше как тя му се отдава, то тя имаше план да забие острието в сърцето му. Убийство с нож за масло: колко уместно!
Щеше да го направи, докато Барнс лежи в леглото, или пък докато бърбори по време на противно благовъзпитаната вечеря. Той беше по-зъл от стригоите: неговата поквара не беше болест, не беше нещо натрапено му отвън. За него това беше възможност. Избор.
Най-лошо беше, че вижда Нора като потенциална жертва. Беше я разчел погрешно и на нея й оставаше само да му покаже, че греши. Със стомана.
Стоя три часа във фоайето, където нямаше нито столове, нито тоалетна. Барнс на два пъти излезе от кабинета си, безукорен в бялата адмиралска униформа, минаваше край Нора, понесъл разни книжа, без да покаже, че я забелязва, без да каже и дума, и влизаше зад друга врата. И така, Нора чакаше, кипеше. Дори когато свирката съобщи, че е време за хранене, тя остана, притиснала с ръка къркорещия си стомах. Мислите й бяха съсредоточени върху нейната майка и върху убийството.
Най-накрая помощницата на Барнс - млада жена с чиста кестенява коса до раменете и изпран гащеризон - отвори вратата и пусна Нора да влезе, без да й каже нищо. Остана на прага, докато Нора минаваше, усещайки парфюмираната й кожа и ментовия й дъх за уста. Помощницата я изгледа неодобрително и Нора й отвърна със същото, представяйки си как точно младата жена се е сдобила с такава блага служба в света на Барнс.
Жената седна зад бюрото си и остави Нора да пробва следващата врата; беше заключена. Нора седна на един от твърдите сгъваеми столове до стената срещу бюрото. Помощницата се разшу- моля в усърдието си да не обръща внимание на Нора и същевременно - да затвърди превъзходството си. Телефонът изжужа и тя отговори тихо. Като се изключат недовършените дървени стени и лаптопът, стаята имаше вид на нискотехнологичен офис от четиридесетте години на XX век - телефон с кабел, комплект хартия и писалка, попивателна. В отсамния ъгъл на бюрото, до попивателната върху картонената чинийка се мъдреше шоколадова сладка с орехи. След като прошепна няколко думи, помощницата затвори телефона и забеляза, че Нора гледа десертчето. Пресегна се към чинийката и лекичко гризна от сладката, посипвайки трохи в скута си.