Нора чу щракването на бравата и гласа на Барнс.
- Влезте!
Помощницата премести десерта от другата страна на бюрото, по-далече от Нора, преди да й махне да влезе. Нора отново отиде до вратата и завъртя дръжката; този път отвори.
Барнс стоеше зад бюрото си и тъпчеше документи в дипломатическо куфарче; приготвяше се да си тръгва.
- Добро утро, Карли. Готова ли е колата?
- Да, сър, доктор Барнс - изчурулика помощницата. - Току-що звъннаха от портала.
- Обади им се да пуснат отоплението отзад.
- Слушам.
- Нора? - подхвана Барнс, без да прекъсва заниманието си. Държанието му беше доста различно от последната им среща в просторния му дом. - Има ли нещо, което желаете да обсъдите е мен?
- Печелите.
- Печеля ли? Прекрасно. Кажете ми сега, какво печеля?
- Ще стане по Вашия начин. С мен.
Барнс се позабави малко, преди да затвори куфарчето и да щракне ключалките. Погледна Нора и лекичко кимна сам на себе си, като че му беше трудно да си припомни първоначалното предложение.
- Много добре - рече и почна да рови в чекмеджето за нещо забравено.
Нора чакаше.
- И? - обади се тя.
- И.
- Сега какво?
- Сега много бързам. Но ще Ви съобщя.
- Мислех си... Няма ли сега да отида у Вас?
- Скоро. Друг път. Тежък ден и прочие.
- Но... аз съм готова сега.
- Да. Помислих си, че ще проявите повече ентусиазъм. Лагерният живот не Ви ли харесва? Не, не мисля, че Ви харесва - Барнс хвана дръжката на куфарчето. - Скоро ще пратя да Ви повикат.
Нора разбра - той умишлено я караше да чака. Удължаваше мъките й в замяна на това, че тя не легна веднага с него онзи ден, в дома му. Старият мръсник се опияняваше от властта си.
- И ако обичате, отбележете си за по-нататък, че аз не съм човек, когото да карате да чака. Вярвам, че сега това Ви стана ясно. Карли?
Помощницата се появи на отворената врата.
- Да, доктор Барнс?
- Карли, не мога да намеря тефтера. Вероятно може да го потърсиш и да го донесеш по-късно вкъщи.
- Да, доктор Барнс.
- Да речем, около девет и половина?
Нора видя на лицето на Карли не самодоволното перчене, което очакваше, а намек за погнуса.
Барнс и Карли излязоха в приемната и заговориха шепнешком. Нелепо - все едно Нора беше съпругата на Барнс.
Тя използва случая, втурна се към бюрото му и затърси нещо - каквото и да е - което да й помогне; всякаква информация, която не й се полагаше да види. Но Барнс беше прибрал почти всичко. Нора дръпна средното чекмедже и откри направена на компютър карта на лагера. Всяка зона беше дадена в различен цвят. След родилното, което тя вече беше посетила, в посоката на зоната за „оттегляне“ - както беше подразбрала - имаше зона „Пускане“. Тук имаше щрихован участък с надпис „Слънчева светлина“. Нора опита да откъсне картата и да я вземе, но тя беше залепена за дъното на чекмеджето. Отново бързо я огледа и я запамети; после затвори чекмеджето, тъкмо когато Барнс се върна.
Нора доста се потруди да прикрие гнева си и да се обърне към директора с усмивка.
- А майка ми? Вие ми обещахте...
- Така е. Ако Вие изпълните Вашата част от сделката, аз - разбира се - ще изпълня моята. Честна скаутска.
-Ясно беше, че Барнс иска Нора да го моли, а тя просто не можеше да се насили да го направи.
- Искам да знам, че тя е невредима.
Барнс кимна и се подсмихна.
- Вие искате да давате нареждания, ето какво искате. Зад стените на този лагер само аз диктувам времето за това и за всичко останало.
Нора кимна, но умът й вече беше другаде. Криеше ръка зад гърба си, извиваше китка и избутваше острието напред.
- Ако майка Ви подлежи на обработка, така и ще стане. Вие нямате думата по въпроса. Вероятно вече са я взели и тя е отведена за прочистване. Вашият живот обаче все още може да се изтъргу- ва. Надявам се, че ще имате печалба.
Нора вече държеше острието. Стисна го здраво.
- Разбрано?
- Разбрано - процеди Нора през зъби.
- Ще трябва да се държите много по-сговорчиво, когато пратя да Ви вземат. Така че, гответе се. И се усмихнете.
Тя искаше да го убие на място.
От външния кабинет долетя уплашеният глас на помощницата и откъсна Нора от мислите й.
- Сър?
Барнс се отмести, преди Нора да успее да направи нещо, и излезе в приемната сам.
Нора чу тичащи нагоре по сълбите стъпки. Шляпаха по пода: боси крака.
Вампирски крака.
В кабинета се втурнаха четири грамадни вампира, някога мъже. По провисналата кожа на немъртвите главорези още личаха специфичните затворнически татуировки. Карли уплашено пое дъх, когато четиримата се хвърлиха към Барнс.