- Какво става? - попита той.
Те му отговориха - телепатично. И бързо. Барнс не можа да реагира. Те го грабнаха за ръцете и практически го понесоха през вратата и навън през фоайето. После се разнесе писъкът на лагерната свирка.
Навън викаха. Нещо се случваше. Нора чуваше затръшване на врати на долния етаж; усещаше как сградата потреперва.
Помощницата остана в ъгъла зад бюрото, с долепена до ухото телефонна слушалка. Нора чу тежки стъпки по стълбите. Ботуши - значи хора. Помощницата се сви, а Нора отиде до вратата и в същия миг Фет нахълта в приемната.
Нора занемя. Фет беше въоръжен само с меч. Изглеждаше подивял от гонитбата. Нора се усмихна широко и с благодарност.
Фет погледна бегло нея и младата жена зад бюрото и си тръгна. Вече беше излязъл, даже щеше да свърне по коридора, когато изведнъж се сепна, спря и погледна назад.
- Нора?
Гола глава и гащеризон. Не я беше познал.
- Ви - отвърна тя.
Той я грабна, Нора сключи ръце зад гърба му и зарови лице в миризливото му и вмирисано рамо. Фет отпусна прегръдката си, за да я погледне отново. Едновременно ликуваше от късмета да я открие и се мъчеше да разбере защо главата й е обръсната.
- Това си ти - продума той и докосна главата й. После я огледа цялата. - Ти...
- И ти... - отвърна през сълзи тя. Не Еф. Отново. Не Еф. Ти.
Фет пак я прегърна. След него дойдоха още хора. Гюс и още един мексиканец. Гюс забави крачка, когато видя Фет да прегръща някаква гологлава лагерничка. Мина доста време, преди да продума.
- Доктор Мартинес?
- Аз съм, Гюс. Това наистина ли си ти?
- Aguevo! Аз съм.
- Каква е тази сграда? - попита Фет. - Администрация или нещо такова? Какво правиш ти тук?
Нора в началото даже не си спомни защо е тук.
- Барнс! - рече накрая. - От Центъра. Управлява този лагер. Всички лагери.
- Къде, по дяволите, е той?
- Ей сега дойдоха да го вземат четири грамадни вампира. Лич- ната му охрана. Тръгна натам.
Фет пристъпи в празното фоайе.
- Насам?
- На портала го чака кола - Нора излезе при него. - Еф с вас ли е?
Ревност прониза Фет.
- Навън е. Удържа вампирите. Бих тръгнал след оня тип, Барнс, заради тебе, обаче трябва да се връщаме при Еф.
- И майка ми - Нора стисна крайчеца на ризата му. – Майка ми. Не тръгвам без нея.
- Майка ти ли? - учуди се Фет. - Тя още е тук?
- Така мисля.
Нора хвана лицето на Фет с длани.
- Не мога да повярвам, че си тук. За мен.
Фет можеше да я целуне. Можеше. Сред хаоса и безредието, и опасностите - можеше. Светът около тях беше изчезнал. Пред Фет беше тя, само тя.
- За теб ли? - обади се Гюс. - Ами. На нас просто ни харесва тая работа с убиването, дявол да го вземе. Нали така, Фет? - Усмивката му обаче говореше друго. - Давайте да се връщаме при моя човек Бруно.
Нора ги последва, но внезапно спря. Върна се при Карли, която още стоеше зад бюрото, а телефонната слушалка висеше в ръката й. Нора се втурна към нея и очите на помощницата се разшириха от уплаха. Нора се пресегна през бюрото и грабна остатъка от сладката от картонената чинийка. Отхапа голямо парче и метна остътка по стената, до главата на Карли.
Но в този победоносен миг Нора изпитваше само жал към младата жена. Пък и сладката далеч не беше толкова вкусна, колкото тя си мислеше.
Навън, в двора, Еф сечеше, въртеше се и разчистваше наоколо си възможно най-широко пространство. Жилата на вампирите можеха да достигнат най-много шест стъпки; горе-долу толкова беше и общата дължина на ръката на Еф и на меча. И така, той продължаваше да замахва и да прорязва сребърен кръг с радиус шест стъпки.
Бруно обаче имаше друга стратегия. Той посрещаше всяко отделно нападение и понеже си беше жестоко ефикасен убиец, засега се справяше по този начин. Но вече почваше да се уморява. Спусна се след двойка вампири, които дойдоха откъм сляпата му страна. Но това се оказа клопка. Когато се подлъга, стригоите го отделиха от Еф и застанаха помежду им. Еф опита да си пробие път до Бруно, обаче вампирите се придържаха към своята стратегия - разделяй и убивай.
Еф усети с гърба си стената на сградата. Неговият кръг от сребро се беше превърнал в полукръг. Мечът му беше като горяща факла, която пропъжда вампирския мрак. Няколко вампира се спуснаха на четири крака, за да се шмугнат под меча му и да го смъкнат долу, но той успя да ги посече - удари здраво, калта под него побеля от кръвта им. Но докато телата се трупаха, кръгът около Еф се свиваше все повече.
Чу как Бруно изпъшка, после простена. Беше притиснат до оградата. Еф го видя да отрязва едно жило с меча си, но твърде късно. Бруно беше ужилен. Мигновен контакт, проникване - и поражението вече беше нанесено. Червеят беше в него, патогенът навлезе в кръвообращението му. Кръвта на Бруно обаче не беше източена и той продължи да се бие. Всъщност, биеше се по-енер- гично от преди. Продължи, макар да знаеше, че и да оживее в това сражение, вече е обречен. Десетки червеи се гърчеха под кожата на лицето и шията му.