Нора бързо ги поведе по покрития с брезент проход навътре в лагера, покрай вътрешни портали и други сгради.
- Родилната зона - каза тя и посочи високата порта. - Изолират бременните жени. Отделят ги от вампирите.
- От суеверие?
- Стори ми се по-скоро карантина. Не знам. Какво би се случило с плода, ако майката бъде превърната?
- Не знам - каза Фет. - Никога не съм мислил за това.
- Е, те са помислили - продължи Нора. - Като че ли са взели всички предпазни мерки това никога да не се случи.
Подминаха главния вход и продължиха край стената. Еф продължаваше да поглежда назад.
- Къде са всички хора? - попита той.
- Бременните жени живеят в бунгала отзад. В бараката на запад оттук са хората, на които източват кръв. Прилича на концлагер. Мисля, че ще обработват майка ми някъде в зоната пред нас.
Посочи две тъмни сгради зад родилната зона. Не изглеждаха много обещаващо. Забързаха към входа на голям обор. В момента охранителните пунктове пред него бяха празни.
- Това ли е? - попита Фет.
Нора се огледа, помъчи се да се ориентира.
- Видях една карта... Не знам. Не си го представях така.
Фет първо провери охранителните пунктове. Вътре имаше редица малки монитори, всичките тъмни. Никакви ключове за осветление, никакви столове.
- Вампири охраняват това място - каза той. - За да държат хората вън от него, или пък вътре?
Входът не беше заключен. Първото помещение, което би трябвало да е офис или приемна, беше претъпкано с гребла, лопати, мотики, навити маркучи, култиватори и ръчни колички. Подът беше мръсен.
Отвътре се чуваше грухтене и цвърчене. Еф помисли, че хора издават тези звуци и го втресе. Но не беше така.
- Животни - каза Нора и приближи вратата.
Огромният обор беше шумен и светъл. Беше висок колкото триетажна сграда и два пъти по-широк от футболно игрище. Не беше възможно да обхванеш с един поглед тази ферма на закрито. От мертеците висяха мощни лампи. Зеленчуковите лехи и овощ- ната градина имаха и допълнително осветление. Вътре беше много горещо, но въздухът циркулираше багодарение на грамадни вентилатори и имаше лек ветрец.
Прасетата се бутаха в кално ограждение до непокрита кочина. Срещу кочината се намираше кокошарник с високи огради, а до него - нещо, от което идеха звуци като от краварник и кошара. Мирисът на тор се носеше по изкуствения ветрец.
В началото Еф трябваше да заслони очите си заради сипналата се от тавана силна светлина; почти нямаше сенки. Тръгнаха по една пътека край напоителна тръба, повдигната на крачета на височина от две стъпки.
- Фабрика за храна - рече Фет. Посочи камерите. - Тук работят хора. Вампирите ги държат под око. - Зажумя към лампите. - Може би горе между обикновените лампи са наслагали и ултравиолетови, за да наподобят истинската слънчева светлина.
- И хората имат нужда от светлина - добави Нора.
- Вампирите не могат да влизат вътре. Хората са оставени сами да се грижат за животните и да прибират реколтата.
- Съмявам се, че са сами - каза Еф.
Гюс свирна, за да привлече вниманието им.
- Горе - рече той.
Еф вдигна поглед. Завъртя се в пълен кръг и най-сетне забеляза една фигура, която се движеше по пътечката на две трети височината на дългата стена.
Човек. Облечен в дълга сива престилка и с широка непромокаема шапка на главата. Движеше се с най-голямата възможна бързина покрай парапета.
- От Стоунхарт е - отбеляза Фет. Хората на Елдрич Палмър след неговата смърт бяха минали на служба при Господаря, който овладя корпорацията с цялата й огромна индустриална инфраструктура. Бяха симпатизанти на стригоите и нещо като спекуланти в смисъла на новата икономика, където се работеше срещу храна и подслон.
- Ей! - провикна се Фет. Мъжът не отговори. Само наведе глава и забърза още повече.
Погледът на Еф пробяга по пътечката до ъгъла. Там имаше широка триъгълна платформа, която служеше и за наблюдателница, и за снайперска стрелба. Към тавана беше вирнато дългото дуло на картечница.
- Снишете се! - викна Фет и всички се пръснаха. Гюс и Бруно затичаха към входа, Фет грабна Нора и я отведе до ъгъла на кокошарника, Еф се стрелна към кошарата на овцете, а Хоакин - към градините.
Еф се сниши и затича край оградата; точно от попадането в такова тясно пространство се страхуваше. Но той нямаше да загине от човешка ръка. Поне това беше решил доста отдавна. Бяха лесна мишена тук, долу сред спокойната и добре осветена ферма - а по този въпрос Еф можеше да направи нещо.