Овцете бяха разтревожени и блееха толкова силно, че той не чуваше нищо друго. Погледна назад и видя как Гюс и Бруно тичат към една стълба до стената. Мъжът от Стоунхарт беше стигнал до триъгълната площадка и бърникаше за картечницата, след което насочи дулото надолу. Първият откос беше по Гюс. Куршумите удряха земята зад него, докато стрелецът не загуби ъгъл. Гюс и Бруно почнаха да се качват по стълбата по лявата стена, но нямаше как да се озоват точно под противника и той получи възможност отново да опита да ги обстрелва, докато стигнат до пътечката горе.
Еф махна телените примки от портичката на кошарата. Овцете шумно навлязоха в откритото оградено пространство. Еф намери подвижната част от оградата му и се прехвърли, за да отвори от външната страна. Вдигна крака и остана горе, за да не го стъпчат бягащите животни.
Чу стрелба, но не погледна, а притича до краварника и повтори същото - отвори вратата и пусна стадото. Добичетата не бяха някакви охранени холщайнки, а можеха да минат за крави само по име - слаби, с провиснала кожа и бледи очи, и бързи. Разбягаха се на разни страни, като доста от тях се втурнаха в овощната градина и размазаха хилавите ябълкови дръвчета.
Еф обиколи обора да потърси другите. Далече вдясно видя Хоакин - стоеше зад една от лампите и ползваше някакъв инструмент, за да я насочи нагоре и да заслепи стрелеца. Гениалната му идея вършеше добра работа. Разсея човека от Стоунхарт и така Гюс и Бруно можаха да преодолеят изложената на огън част от стълбата. Хоакин се сниши, когато онзи уцели лампата и крушката се пръсна в дъжд от искри.
Фет търчеше под прикритието на една заблудена юница към стълбата на близката стена, вдясно от мястото на стрелеца. Еф свърна зад ъгъла на краварника и тъкмо, когато се канеше също да се втурне към стената, калта в краката му заподскача. Той отстъпи светкавично и куршумите нащърбиха дъските на мястото, където допреди миг се намираше главата му.
Стълбата се олюляваше под тежестта на Фет, който се катереше към пътечката. Стрелецът се беше усукал целия в усилието да насочи огъня към Гюс и Бруно, но те бяха ниско на пътечката и куршумите тракаха по железата. Някой отдолу насочи друга лампа към мъжа от Стоунхарт и в светлината Фет видя как лицето му се изкриви, все едно знаеше, че ще загуби. Какви бяха тези хора, които по своя воля служеха на вампирите?
Нечовешки, рече си Фет.
Тъкмо тази мисъл му даде сили да преодолее последните стъпала. Противникът още не знаеше, че някой го приближава от тази страна, но можеше всеки момент да се обърне. Представата как дългото дуло се насочва към него накара Фет да тича по-бързо и да измъкне меча от ножницата.
Нечовешки мръсници.
Стрелецът чу или усети тропането на ботушите му. Извъртя се с облещени очи и стреля, преди да е обърнал дулото докрай. Късно. Фет беше прекалено близо. Заби меча в корема на стрелеца и го издърпа.
Мъжът се свлече на колене, объркан и потресен от това, че Фет нарушава новия вампирски ред, също толкова, колкото Фет беше потресен от това, че той предава човешкия род. От обиденото му лице блъвна жлъчка и кръв и закапа по дулото на картечницата.
Агонията му въобще не приличаше на вампирската. Фет не беше навикнал да убива хора. Сребърният меч ставаше за убиване на вампири, но беше съвършено негоден за човеци.
Бруно дотича от другата пътечка и, преди Фет да успее да реагира, сграбчи мъжа, вдигна го и го хвърли от площадката. Той се завъртя във въздуха, оставяйки кървава диря, и падна с главата напред.
Гюс грабна картечницата. Завъртя я, за да обхване цялата изкуствена ферма долу. После се прицели нагоре, в лампите, които я осветяваха.
Фет чу вик и разпозна гласа на Нора. Видя я долу - размахваше ръце и сочеше картечницата, а наоколо припкаха овцете.
Фет грабна ръцете на Гюс, точно под раменете. Не го спираше, просто опитваше да привлече вниманието му.
- Недей. Тази храна е за хората.
Гюс потрепери. Той искаше да подпали това място. Най-сетне отклони дулото от лампите и започна да стреля по отсрещната стена на огромното помещение, а гилзите затрополиха по площадката.
Нора излезе първа от фермата. Усещаше как другите искат тя вече да си тръгне заедно с тях. Бледата светлина скоро щеше да изчезне от небето. С всяка следваща стъпка Нора ставаше все по-нетърпелива и накрая затича.