Следващата постройка беше обградена с ограда и гъста черна мрежа. Видя сградата - по-стара от другите, част от някогашната фабрика за обработка на храна. По-малка от фермата, безлична индустриална сграда, която направо крещеше „кланица“.
- Това ли е? - попита Фет.
Зад сградата се виждаше извивката на външната стена.
- Освен... освен ако не е различно от картата - рече Нора.
Тя не преставаше да се надява. Това място определено не приличаше на вход за някаква пенсионерска общност или каквато и да е гостоприемна среда.
Фет я спря.
- Нека вляза първо аз - рече той. - Ти чакай тук.
Тя го погледа как тръгва, а останалите се струпаха около нея така, както съмненията се трупаха в ума й.
- Не - отсече тя и настигна Фет. Не й достигаше въздух и тихо додаде - И аз идвам.
Фет отвори поратата, колкото да влязат двамата. Другите отидоха до една странична врата, която се оказа отключена.
Вътре бръмчаха машини. Тегнеше трудно определима в началото миризма.
Миризмата на стари монети, затоплени в потен юмрук. Човешка кръв.
Нора се сви. Знаеше какво ще види още преди да стигнат до първите килии.
В помещения не по-големи от тоалетна стояха инвалидни колички с високи облегалки. Бяха наклонени под плетеница от навити маркучи, които висяха от по-дебели тръби. Бяха чисти и служеха за отвеждането на човешка кръв до по-големите съдове, окачени на стойки. Килиите бяха празни.
По-нататък подминаха хладилно помещение, където зловещата стока беше пакетирана и съхранявана. Кръвта беше годна за употреба четиридесет и два дни, но може би като храна за вампирите можеше да се ползва по-кратко.
Нора си представи възрастните хора, които биваха довеждани тук - как седят отпуснати в количките, а кръвта им изтича през прикачените на шиите им тръбички. Видя как очите им се обръщат в орбитите. Предположи, че може би са подмамени да дойдат тук чрез въздействието на Господаря върху техните уморени и крехки умове.
Трескаво продължи да се движи. Знаеше каква е истината, ала отказваше да я приеме. Опита да извика майка си, а тишината, която й отговори, беше страшна. Гласът й отекна и прозвъня отчаяно.
Влязоха в широко помещение, облицовано с плочки до три четвърти от височината им и с множество отвори на канали по за- цапания в червено под. Кланица. Сбръчкани тела висяха на куки, одрани кожи бяха струпани отдолу.
Нора усети как й се гади, но стомахът й беше празен. Тя стисна ръката на Фет и той й помогна да остане на краката си.
Барнс, каза си Нора. Този касапин и лъжец.
- Ще го убия - промълви тя.
Еф се появи и застана до Фет.
- Трябва да тръгваме.
Нора беше заровила лице в гърдите на Фет и усети как той кимва в потвърждение.
- Ще пратят хеликоптери. Полиция, с обикновени оръжия - добави Еф.
Фет обгърна Нора с ръка и я отведе до най-близкия изход. Тя не искаше да вижда нищо повече. Искаше да излезе от лагера завинаги.
Светлината навън беше болнаво жълта. Гюс се качи в кабинка- та на един багер, паркиран оттатък калния път, до оградата. Побутна ръчките и двигателят заработи.
Нора усети как Фет се скова и вдигна поглед. Наблизо стояха десетина прилични на призраци хора в гащеризони. Бяха излезли от бараките в нарушение на правилника. Несъмнено привлечени от картечната стрелба и любопитни защо е вдигната тревогата. Или пък тъкмо те бяха изтеглили късите клечки.
Гюс слезе от багера и взе да крещи на хората, да ги ругае, задето са такива бездейни страхливци. Ала Нора му викна да млъква.
- Те не са страхливци - укори го тя. - Те са недохранени, имат ниско кръвно налягане, хипотензия...Трябва да им помогнем, за да могат те да си помогнат сами.
Фет остави Нора да се качи в кабинката на багера и да проучи как действа.
- Гюс - обади се Бруно. - Аз оставам.
- Какво? - удиви се Гюс.
- Оставам тук, за да издъня тая гадост. Време е за малко отмъщение. Ще им покажа, че са ухапали не тоя скапаняк, когото е трябвало.
Гюс схвана. Веднага разбра.
- Ти си шибан, гаден герой, hombre.
- Най-гадният. По-гаден от тебе.
Гюс се усмихна. Толкова беше горд с приятеля си, че направо се задушаваше. Стиснаха ръце и се привлякоха един друг в здрава братска прегръдка. Хоакин направи същото.
- Никога няма да те забравим, човече.
Бруно си придаде ядосано изражение, за да прикрие размекването си. Погледна назад към сградата за източване на кръв и додаде:
- Нито пък тия копелета. Гаранция.
Фет беше обърнал багера и сега го подкара напред, блъсна оградата и я прегази с широките вериги на машината.