Вече се чуваха полицейски сирени. Множество. Приближаваха.
Бруно отиде при Нора.
- Госпожо? - рече той. - Ще изгоря това място. Заради тебе и заради мене. Да знаеш.
Нора кимна безутешно.
- Тръгвайте вече - подкани ги Бруно и се отправи към кланицата с меч в ръка.
- Махайте се всички! - викна заплашително той на хората от лагера и ги пропъди. - Нужна ми е всяка минута.
Еф подаде ръка на Нора, обаче Фет се беше върнал за нея и тя го хвана под мишница и подмина. Еф след миг ги последва оттатък съборената телена ограда.
Бруно беснееше от болка. Усещаше как червеите шават в него. Врагът беше проникнал в кръвоносната му система, разпрострял се беше из вътрешните му органи, гърчеше се в мозъка му. И Бруно бързаше. Премести самостоятелните ултравиолетови лампи от градините на фермата, отнесе ги във фабриката за източване на кръв и ги разположи вътре, до вратите, за да забавят нахлуването на вампирите. После се залови да пререже всички тръби и да потроши апаратурата за източване на кръв с такова настървение, като че раздираше собствените си заразени артерии. Пробиваше и режеше опаковките с охладената кръв; подът и дрехите му се обагриха в червено. Кръвта шуртеше навсякъде, Бруно прогизна, но не престана да реже, докато не се увери, че е унищожил и последния пакет. После започна да троши уредите, вакуумните помпи.
Вампирите се мъчеха да влязат, но ултравиолетовите лампи ги изпържваха. Бруно разкъса човешките трупове и кожи, ала не знаеше какво друго да направи с тях. Щеше му се да разполага с бензин и запалка. Включи машините и почна да сече кабелите им с надеждата да предизвика късо съединение и пожар.
Когато първият полицай проникна в сградата, той се натъкна на Бруно, който разрушаваше всичко с подивял поглед, целия окъпан в кръв. Полицаят стреля по него без предупреждение. Два куршума счупиха ключицата и раздробиха лявото му рамо.
Бруно чу как влизат още полицаи и се покатери по опряната с рафтовете за стока стълба до най-високата точка в сградата. Увисна на една ръка над полицаите и вампирите, които бяха полудели и от нанесените поражения, и от кръвта, която капеше от Бруно. Когато вампирите плъпнаха нагоре към него, Бруно изви шията си по посока на гладните същества долу, прониза я с меча си и - мамицата ви! - унищожи и последния източник на човешка кръв в цялата сграда.
Ню Джърси
Господаря лежеше неподвижно в пълния с пръст ковчег, изработен преди много години от неверника Ейбрахам Сетракян. Ковчегът се намираше в товарното отделение на ван със затъмнени стъкла. А ванът беше част от конвой от четири коли, които се връщаха от Ню Джърси в Манхатън.
Множеството очи на Господаря бяха видели как в тъмното небе пламти ярката следа на горящия космически кораб, сякаш сам Бог раздира нощта. И после - стълбът светлина и злощастното, но не и изненадващо завръщане на Родения...
Блестящата следа в небето съвпадна точно с повратния миг за Ефраим Гудуедър. Ярката светкавица спаси живота му. Господаря знаеше - няма съвпадения, има само поличби.
Какво означаваше това? Какво предвещаваше? Какво толкова имаше у Гудуедър, та предизвика природните стихии да го избавят?
Предизвикателство. Чисто и пряко предизвикателство, което Господаря приветства. Защото победата е толкова голяма, колкото е силен противникът.
Изкуствената комета пламна в небето над Ню Йорк и така потвърди, че все още незнайното място на произхода на Господаря е някъде наблизо.
Това запълваше мислите на Господаря. По някакъв начин беше отглас от онази комета, която преди две хиляди години възвести родното място на друг Бог, слязъл на земята.
Скоро щеше да падне нощ, скоро вампирите щяха да се надигнат. Техният повелител разпростря силата си над тях, подготви ги за битка, мобилизира ги със своя ум.
Всички до един.
Яков и Ангелът
Параклисът „Свети Павел" университетът „Колумбия”
Киселинният дъжд продължи да вали обилно и непрестанно; замърсяваше всичко, целия град.
Господин Куинлан се намираше в купола на параклиса „Свети Павел“ и оттам видя как стълбът светлина почна да гасне и от тъмните облаци се разнесе тътен. Чуваха се сирени. Виждаха се тръгналите към лагера полицейски коли. Хората-полицаи скоро щяха да стигнат там. Господин Куинлан се надяваше Фет и останалите да успеят да напуснат лагера навреме.
Извади книгата от малка ниша в основата на купола. Намести се дълбоко в нишата, далеч от дъжда и дневната светлина. Настани се удобно в тясното скривалище от гранит. Имаше тетрадка с вписани бележки и наблюдения. В безопасното и сухо място господин Куинлан внимателно отвори книгата.