Докато останалите слязоха под земята да се прегрупират, Гюс мина през Лоу плаза, влезе в Бюъл хол и със сервизния асансьор се качи на покрива. Там беше неговият птичарник, където живееха пощенските гълъби.
„Джърси експрес“ се беше завърнал и се гушеше под измайсторения от Гюс улук.
- Добро момче си ти, Хари - похвали го Гюс, докато развиваше съобщението, надраскано с червена химикалка върху парче лист от тетрадка. Той веднага разпозна маниера на бившия си съперник Крийм да пише само с главни букви и да пресича О-то като нула.
ЗДРАСТИ МЕКС.
ЗЛЕ Е - ГОЛЯМ ГЛАД. МОЖЕ ДА СГ0ТВЯ ГЪЛЪБА KATО СЕ ВЪРНЕ.
ПОЛУЧИХ ЗА ДЕТОНАТОРА. ИМАМ ИДЕЯ ЗА ТЕБЕ.
ДАЙ МЯСТО И ПРАТИ ХРАНА. КРИЙМ ИДВА В ГРАДА. ЧАКАМ СРЕЩА.
Гюс изяде листчето и взе дърводелския молив, който държеше при храната за гълъбите и хартийките. Писа на Крийм и определи среща на едно място към края на кампуса, на повърхността. Не харесваше Крийм и не му вярваше, обаче тлъстият колумбиец движеше черния пазар в Джърси. И може би - само може би - щеше да им свърши работа.
Нора беше изтощена, но не можеше да си почине. Плачеше на пристъпи. Трепереше, виеше и хлипаше, та чак коремът я заболя.
Когато най-сетне утихна, току прокарваше длан по главата; обръснатата коса боцкаше. Каза си, че старият й живот, старата й същност - родената в онази нощ в кухнята, родената от сълзите на майка й - вече ги няма. Родена в сълзи, отишла си в сълзи.
Чувстваше се уплашена, празна, сама... и някак обновена, въпреки всичко. Разбира се, кошмарното им съществуване тук бледнееше пред затворничеството в лагера.
Фет седеше през цялото време до нея и я слушаше внимателно. Хоакин се беше облегнал на стената до вратата, за да облекчи болките в коляното си. Еф седеше отсреща със скръстени ръце и гледаше как Нора се мъчи да осмисли видяното в лагера.
Тя смяташе, че Еф би трябвало вече да се е досетил за нейните чувства към Фет; това личеше и от позата му, и от това, че седи чак на другия край на стаята. Още никой не бе продумал нищо по въпроса, ала истината висеше във въздуха като буреносен облак.
Силата на всичките преплитащи се чувства караше Нора да говори. Говореше бързо. Най-много я преследваше мисълта за бременните жени в родилната зона на лагера. Повече и от мисълта за смъртта на майка й.
- Там заплождат жените. Опитват се да създадат В-положително потомство. И ги възнаграждават с храна, с удобства. И те... те сякаш са се нагодили към това. Не знам защо това ме е обсебило така. Може би съм твърде сурова към тях. Може би инстинкът за оцеляване не е такова чисто и благородно чувство, каквото го изкарваме. Може би е по-сложно. Понякога оцеляването означава компромис. Голям компромис. Да се бунтуваш е достатъчно труд- но, когато се бориш само за себе си. А когато вътре в теб расте нов живот... или имаш малко дете... - Тя погледна Еф. - Искам да кажа, че сега те разбирам по-добре. Знам как се разкъсваш.
Еф кимна, за да покаже, че приема извинението.
- Е, казах го - продължи Нора. - Щеше ми се обаче да бе дошъл навреме за срещата ни в съдебната медицина. Майка ми щеше да е жива сега.
- Закъснях. Признавам. Забавих се в...
- В къщата на бившата ти жена. Не отричай.
- Нямах и намерение.
- Но?
- Но не е моя вината, че вампирите те намериха.
Нора изненадана се извърна към него.
- Това как си го представяш?
- Трябваше да дойда. Ако бях дошъл навреме, сега нещата щяха да са различни. Обаче не аз доведох стригоите при тебе.
- Така ли? И кой ги доведе?
- Ти.
- Аз...?
Нора не можа да повярва на ушите си.
- Използвала си компютъра. Интернет. Пращала си съобщения на Фет.
Това е. Каза го. В началото Нора се сепна, изпита вина, ала бързо се отърси от нея.
- Така ли било?
Фет се изправи, за да я защити. В цял ръст.
- Не бива да й говориш така.
Еф не отстъпи.
- О, не бива ли? Ходя от месеци в тази сграда почти безпроблемно. Наблюдават нета. Знаете го.
- Значи сама съм си виновна - рече Нора и приплъзна ръката си под тази на Фет. - Според тебе моето страдание е наказание.
Фет потръпна от докосването й. Когато пръстите на Нора се сплетоха с неговите, той едва не заплака. Подобен дребен при други обстоятелства жест се видя на Еф като красноречив публичен край на връзката му с Нора.