- Глупости - каза той. - Нямах предвид това.
- Но го намекна.
- Намекнах, че...
- Знаеш ли какво, Еф? Това приляга на твоя модел.
Фет стисна ръката на Нора, за да я успокои, но тя продължи бързо.
- Ти винаги закъсняваш по малко. С това искам да кажа, че осъзнаваш късно. Ти осъзна колко много обичаш Кели... след като скъсахте. Осъзна колко е важно да бъдеш пълноценен баща... след като вече не живееше със Зак. Нали? И сега... мисля, че ще започнеш да осъзнаваш колко съм ти била нужна. Защото вече не съм с тебе. - Тя се стресна, когато произнесе това на глас, пред другите, но такава беше истината. - Винаги малко закъсняваш. Прекарал си половината от своя живот в извинения. В опити да компенсираш миналото, вместо да правиш нещата на момента. Мисля, че най-лошото нещо, което ти се е случило, е твърде ранният ти голям успех. Клишето за „младия гений“. Въобразяваш си, че ако работиш много, можеш да поправиш скъпоценните неща, които си счупил, а е трябвало просто да внимаваш, когато му е било времето. - Нора вече се поуспокои и усети как Фет я придърпва да седне, но сълзите й продължаваха да се леят, а гласът й стана дрезгав и пълен с болка. - Ако има едно нещо, което би трябвало да си научил, откак започна този ужас, то е, че нищо не ти е гарантирано. Особено другите човешки същества...
Еф продължаваше да седи в другия край на стаята, без да помръдва. Беше прикован на пода. Толкова неподвижен, та Нора се питаше дали думите й въобще са стигнали до него. Но след уместно дълго мълчание, когато стана ясно, че Нора няма какво повече да каже, той стана и бавно излезе.
Еф крачеше из старите коридори. Чувстваше се вцепенен. Сякаш не стъпваше по земята.
Разкъсваха го противоречиви пориви. Първо, прииска му се да напомни на Нора колко пъти едва не бяха залавяни и превърнати заради майка й. Колко тежко ги бавеше деменцията на госпожа Мартинес през всички тези месеци. Вече очевидно нямаше значение, че самата Нора неведнъж бе изразявала желание майка й да не е с тях. Не. Всички грешки бяха по вина на Еф.
Второ, той беше потресен да види колко близка е Нора с Фет сега. Отвличането и спасяването й ги бяха сближили още повече. Заздравиха нововъзникналата им връзка. И това най-силно завърташе ножа в раната му. Защото за Еф спасяването на Нора беше нещо като тренировка за спасяването на Зак, ала единственият резултат беше разголването на неговия най-голям страх - че може да спаси Зак и при все това да открие, че той е променен завинаги. Че го е загубил завинаги.
Част от него говореше, че вече е твърде късно. Това беше депресивната му част. Еф непрестанно се мъчеше да я отблъсне. Цереше я с хапчета. Усука ръка, за да бръкне в торбата на гърба си; разкопча джобчето за ключове и монети. Последният му викодин. Сложи таблетката върху езика и я остави там, докато отдели достатъчно слюнка да я преглътне.
Еф си припомни образа на Господаря, който стои високо на парапета на замъка Белведере и гледа отгоре легионите си в Сентрал парк, а Кели и Зак стоят редом с него. Мъждивото зеленикаво изображение го преследваше, разяждаше го и той продължаваше да върви почти без да си дава сметка накъде.
- Знаех, че ще се върнеш.
Гласът на Кели. Думите й бяха като инжекция адреналин право в сърцето му. Еф свърна по коридор, който му се видя познат, и откри, че тежката дървена врата с железните панти е отключена.
Вътре в килията, в средата на полукръглата си клетка, стоеше вампирът, който някога беше майката на Гюс. Очуканият шлем съвсем лекичко се наклони при влизането на Еф. Ръцете на вампира бяха вързани зад гърба.
Еф приближи вратата на клетката. Железните пръти бяха на разстояние шест инча един от друг. Вратата беше заключена горе, долу и по средата, в дупките за стария катинар, със заключалки за велосипед - от сплетена стоманена тел, облечена с винил.
Еф зачака гласа на Кели. Съществото може би очакваше ежедневното хранене; стоеше неподвижно и шлемът също не помръдваше. А Еф искаше да чуе Кели. Нервира се, отдръпна се от вратата и заоглежда килията.
На ръждив пирон на задната стена висеше малък пръстен с един сребърен ключ.
Еф го откачи и се върна при вратата на клетката. Съществото не шавна. Той пробва ключа на горната ключалка - отключи я. После долната и накрая средната. Все още никакво внимание от майката на Гюс. Еф свали кабелите от железните пръти и бавно отвори вратата.
Вратата проскърца в рамката. Пантите обаче бяха смазани. Еф я отвори широко и застана на прага.