- Има превод. Виждал съм бележки. Добри са. Мога да ти предоставя копие.
- Дa. Много добре. А аз ще ти предоставя копие на твоето момче. Ще ти хареса ли? Искам да притежавам оригинала. Заместител не съществува. Трябва да узнаеш от унищожителя къде се намира книгата.
Еф потисна притеснението си от това, че Господаря знае за Фет. Да не би да се беше добрал до сведението чрез неговия собствен ум? Да не би да грабеше от знанията му, докато разговаряха?
Не. Сетракян. Господаря трябва да бе успял да го превърне, преди старецът да посегне на себе си. Господаря се беше сдобил с цялото знание на Сетракян така, както сега искаше да се сдобие със знанието на Еф - чрез притежание.
- Ти доказа, че си особено находчив, Гудуедър. Уверен съм, че си в състояние да намериш Occido Lumen.
- Още не съм се съгласил с нищо.
- Не си ли? Вече мога да ти кажа, че ще получиш известна подкрепа в тези си усилия. Съюзник. Един от вашия вътрешен кръг. Не е физически превърнат. Не. Само симпатизира. Предател.
Еф не му повярва.
- Е, сега знам, че лъжеш.
- Така ли? Кажи ми едно. Каква полза имам от подобна лъжа?
- Ще породиш недоволство.
- Недоволство вече има достатъчно.
Еф се позамисли. Като че беше вярно - не успя да види някакво преимущество от лъжата.
- Сред вас има един, който ще предаде всички ви.
Ренегат? Да не би още някой да съдействаше на Господаря? И после Еф осъзна, че формулирайки мисълта си по този начин, той вече се числеше сам сред предателите.
- Кой?
- Тази личност ще се разкрие пред теб, когато стане време.
Ако още някой, освен Еф, беше направил компромиса да избере сделка с Господаря, то Еф можеше да загуби своята последна и най-добра възможност да спаси сина си.
Усети как се олюлява. Усети огромното напрежение в ума си. Бореше се да не допусне Господаря там и същевременно - да не допусне съмненията му да проличат.
- Аз... аз бих искал да прекарам малко време със Зак преди това. За да му обясня действията си. Да ги оправдая и да разбера, че той е добре, да му кажа...
- Не.
Еф чакаше още нещо.
- Какво искаш да кажеш с това „не“? Отговорът е „да“. Направи го част от сделката.
- Това не е част от никаква сделка.
- Не е част от никаква... - Еф видя изуменото си лице в отражението. - Ти не разбираш. Аз едва мога да си позволя да помисля дали да направя нещата, които предлагаш. Но няма никакъв, абсолютно никакъв начин да го сторя, ако не ми гарантираш възможност да видя моето момче и да се уверя, че е добре.
- А ти на свой ред не разбираш, че аз нямам нито търпението, нито симпатията да се занимавам с твоите безполезни човешки чувства.
- Нямаш търпението ли? - Еф ядно и невярващо насочи острието на меча си към шлема. - Да не би да забрави, че разполагам с нещо, което ти желаеш? Нещо, от което - очевидно - отчаяно имаш нужда?
- Да не би пък ти да забрави, че аз разполагам с твоя син?
Еф отстъпи назад, като че нещо го блъсна.
- Не мога да повярвам на ушите си. Виж какво. Просто е. Аз съм съвсем близо до това да се съглася. Всичко, което искам, са десет проклети минути...
- Още по-просто е. Книгата срещу момчето.
Еф поклати глава.
- Не. Пет минути...
- Човече, забравяш къде ти е мястото. Аз не уважавам твоите емоционални потребности и няма да ги направя част от условията на сделката. Ти ще ми се отдадеш, Гудуедър. И ще ми благодариш за тази привилегия. И всеки път, когато те погледна през остатъка от вечността тук, на тази планета, аз ще приемам твоята капитулация за олицетворение на цялата ваша раса на цивилизовани животни.
Еф толкова се втрещи от безсърдечието на Господаря, че се усмихна - устата му заприлича на крива рана върху лицето му Припомни си срещу какво се е изправил, срещу какво са се изправили всички те, в жестокия и безмилостен нов свят. И се удиви колко глух става Господаря, когато се отнася до човешките същества.
И наистина, тази липса на разбиране, тази съвършена неспособност да изпитва съчувствие, от време на време караше Господаря да подценява хората. Отчаяният човек е опасен. Това беше единствената истина, която Господаря не можеше да схване.
- Би ли желал да получиш моя отговор?
- Аз имам твоя отговор, Гудуедър. Всичко, което искам, е да се предадеш.
- Ето ти отговора.
Еф отстъпи и замахна към вампира в клетката. Сребърното острие преряза шията му, отдели затворената в шлема глава от раменете и на Еф вече не му се налагаше да гледа отражението на предателската си душа.