Когато тялото рухна, по овехтелия под бликна малко бяла кисела кръв. Шлемът затрополи и затрака, докато се търкаляше в ъгъла. Накрая застана на една страна.
Еф удари не толкова по Господаря, колкото по своя срам и своите терзания в тази ситуация, в която никой не можеше да победи. Погуби онзи, който изговаряше изкушението, вместо да погуби самото изкушение. Знаеше, че това е напълно символично действие.
Изкушението си остана.
Отвън приближиха стъпки и Еф отстъпи от обезглавеното тяло, светкавично осъзнавайки последиците от постъпката си.
Първи влезе Фет. След него беше Нора. Тя се стъписа.
- Еф! Какво си направил?
Когато беше сам, постъпката му изглеждаше оправдана. Сега последиците го връхлитаха със стъпките в коридора. Гюс.
Той в началото не забеляза Еф. Гледаше само вътрешността на килията, където бе затворил майка си, вампира. Нададе рев и отблъсна Фет и Нора, когато съзря обезглавеното тяло на пода, още с оковани зад гърба ръце. Видя шлема в ъгъла.
Гюс изплака. Извади нож от раницата си и се втурна към Еф, по-бързо, отколкото Фет можеше да реагира. Еф вдигна меча си в последния момент, за да парира нападението, и една тъмна сянка падна между двамата.
Блестящо бяла ръка сграбчи Гюс за яката и го удържа. Друга ръка тласна Еф в гърдите. Закачуленото създание ги разтърва с грамадна сила.
Господин Куинлан с черната му качулка. Излъчваше вампирска топлина.
Гюс ругаеше и риташе, бореше се да се освободи, а ботушите му бяха на няколко инча над земята. Гневни сълзи се лееха от очите му.
Куинлан, пусни ме да очистя копелето!
- Успокой се.
Богатият баритон на господин Куинлан навлезе в ума на Еф.
- Пусни ме!
Гюс замахна с ножа, но това си беше чист блъф. Колкото и да беснееше, той все пак имаше достатъчно здрав разум да уважава господин Куинлан.
- Майка ти е убита. Стореното е сторено. И така е най-добре. Тя си отиде много отдавна, а онова, което остана, не беше добро за теб.
- Но това оеше моят избор! Каквото съм направил или не съм направил, беше по мой избор!
- Уреждайте споровете помежду си както желаете. Но по-къс- но. След последното сражение.
Куинлан впи в Гюс проницателните си червени очи, горящи под тъмната сянка на качулката. Кралско червено, по-наситено от всичко червено в природата, което Гюс беше зървал - дори и от прясната човешка кръв. По-червено от най-червените есенни листа и по-ярко и по-дълбоко от всяко птиче перо.
Ала макар Куинлан да можеше да повдигне човек с една ръка, очите му бяха кротки. Гюс не би искал те да го погледнат гневно. Поне засега той се отказа да напада.
- Можем да хванем Господаря. Но времето ни е малко. Трябва да го направим заедно.
Гюс посочи Еф.
- Тоя наркоман е безполезен за нас. Заради него спипаха док- торката, заради него загубих едно от моите момчета. Шибанякът е опасен за нас. По-лошо - той е проклятие за нас, носи лош късмет. Лайно. Господаря държи момчето му, осиновил го е и го води на каишка като кученце.
Сега беше ред на Еф да се нахвърли въху Гюс. Ръката на господин Куинлан начаса се опря със стоманена сила в гърдите на Еф.
- Хайде, кажи ни - не спираше Гюс. - Кажи ни какво ти шепнеше копелето тука, кажи ни веднага. Сърдечно разговорче с Господаря, а? Мисля, че имаме право да знаем.
Дланта на Куинлан се надигаше и спускаше с дълбокото дишане на Еф. Той се беше втренчил ядно в Гюс и усещаше как Нора и Фет не свалят очи от него.
- Е? Нека да чуем!
- Беше Кели. Нейният глас. Изкушаваше ме.
Гюс го изгледа подигравателно и го заплю.
- Говно слабоумно.
Пак започна схватка. Наложи се Фет и господин Куинлан да ги удържат да не се разкъсат един друг.
- Толкова отчаяно желае миналото да се върне, че дойде тука да му поприказват - продължи Гюс. - Имаме си някаква дрислива семейна терапия.
Обърна се към господин Куинлан и додаде:
- Казвам ти, той не ни носи нищо. Дай ми да го убия, по дяволите. Дай ми да отърва всички ни от излишния товар.
- Както споменах, можеш да уредиш това както пожелаеш. По- късно обаче.
За всички - дори за Еф - беше ясно, че господин Куинлан го пази по някаква причина. Че се държи с него по-различно, отколкото би се държал с другите. Значи, у Еф имаше нещо особено.
- Имам нужда от вашата помощ, за да намерим последното парче от мозайката. Всички ние. Заедно. Сега.
Господин Куинлан пусна Гюс, който за последен път се нахвърли срещу Еф, но този път с отпуснат нож.