- Нищо не ми остана - излая той в лицето му. - Нищо. Ще те убия, когато всичко това свърши.
Килиите
Перките на хеликоптера отблъскваха вълна подир вълна проливния черен дъжд. От тъмните облаци се лееше мръсен порой, ала въпреки мрака пилотът от Стоунхарт носеше авиаторски слънчеви очила. Барнс се боеше, че този лети на сляпо, и можеше само да се надява да са достатъчно високо над Манхатън.
Той се люшкаше в пътното отделение, провиснал на препасаните през раменете му предпазни колани. Хеликоптерът, подбран измежду множеството модели на завода „Сикорски“ в Бридж- порт, Кънектикът, се лашкаше настрани, нагоре и надолу. Дъждът като че се провираше под перките и пердашеше по стъклата, та Барнс имаше усещането, че е на лодка в бурно море. Естествено, стомахът му се разбунтува и почна да му се повдига. Смъкна шлема тъкмо навреме и повърна в него.
Пилотът бутна лоста напред и започна снишаването. Барнс нямаше представа къде. През предното стъкло мъгляво се мернаха далечни сгради, после върхове на дървета. Барнс заключи, че се спускат в Сентръл парк, близо до замъка Белведере. Но тогава враждебен порив на вятъра шибна опашката на хеликоптера като ветропоказател и пилотът взе да се бори с лоста, а Барнс съгледа току вдясно бурната река Хъдсън. Не бяха в парка.
Тромаво докоснаха земята, първо с единия плаз, после с другия. Барнс тъкмо изпита благодарност, че е на твърда почва, и му се наложи да излезе и да върви през бурята. Отвори вратата и го връхлетя мокрият вятър. Мушна се под въртящите се още перки, заслони очи и видя на хълма друг замък.
Барнс стисна вдигнатата яка на шинела си и забърза по хлъзгавите каменни стъпала през дъжда. Докато стигне вратата, остана без дъх. Два вампира стояха на стража там, неподвластни на пороя. Бяха полускрити зад парата, която се вдигаше от горещата им плът. Не го поздравиха и не му отвориха вратата.
Надписът на входа гласеше „Килиите“. Барнс се досети, че е близо до северния край на Манхатън - това беше музей под шапката на Метрополитънския музей на изкуствата. Отвори вратата, влезе и изчака да се затвори зад гърба му. Ослуша се, за да долови някакво движение. И да имаше, то бе заглушено от плющенето на дъжда.
„Килиите“ беше изграден от нарочно пренесените тук останки от пет средновековни френски манастира и един параклис в романски стил. Късче от старините на Южна Франция, дошло в модерната епоха, която на свой ред сега изглеждаше като Средновековието. Барнс подвикна „Ало?“, но не получи отговор.
Все още задъхан, прекоси главната зала. Обувките му бяха прогизнали, гърлото му - пресъхнало. Погледна навън, към градините, които навремето представяха образци на средновековното градинарство. Днес нямаше кой да се грижи за тях, а потискащият вампирски климат ги бе превърнал в мърляво блато. Барнс продължи напред, като два пъти се обърна, сепнат от шума на капещата от него вода. Явно беше сам зад манастирските стени.
Крачеше край гоблени, витражи, които молеха за слънце, и средновековни фрески. Подмина дванадесетте изображения на мъките Иисусови върху древните камъни и поспря пред сцената с Разпятието. От двете страни на Христа бяха изобразени двамата разбойници, със счупени ръце и нозе, приковани към по-малки кръстове. В камъка бе изсечен надписът
PER SIGNU SANCTECRUCIS DEINIMICIS NOSTRIS LIBERA NOS DEUS NOSTER.
C нищожните си познания по латински, Барнс можа да си го преведе: „Със светия кръстен знак от нашите врагове избави ни, Боже наш.“
Още преди много години Барнс беше загърбил вярата, ала нещо в стария надпис му говореше за искреност, която по негово убеждение липсваше в модерната организирана религия. Тези благочестиви изображения бяха останки от епоха, когато религията е изпълвала живота и изкуството.
Барнс отиде пред една счупена витрина. Вътре имаше две илюстровани книги - пергаментовите страници бяха прокъсани, позлатата се лющеше и мръсни пръсти бяха замазали разкошните фини миниатюри в полетата. Забеляза голям овал, който можеше да е отпечатък само от издължен вампирски среден пръст. Вампирите нямаха нужда от древните ръкописни книги на хората и не ценяха нито тях, нито каквото и да е човешко творение.
Барнс мина през отворена двукрила врата под величествена романска арка и влезе в просторен параклис е висок сводест покрив и яки стени. Апсидата над олтара на северната стена бе заета от огромна фреска: Богородица с Младенеца, а от двете им страни - две крилати фигури. Над главите на архангелите бяха изписани имената Михаил и Гавриил. Изобразените в нозете им светски владетели изглеждаха нищожно дребни.