Изправен пред празния олтар, Барнс усети как налягането в помещението се променя. Долови върху тила си горещ дъх, като полъх от огромна пещ, и бавно се обърна.
Зад него стоеше фигура с наметало. На пръв поглед му заприлича на пътешественик във времето, на монах, дошъл от някое абатство от дванадесети век. Само на пръв поглед. Защото в ръката си стискаше дълъг бастун с вълча глава и се виждаше, че има вампирски пръст.
Новото лице на Господаря едва се виждаше сред гънките на качулката. Зад гърба му, до една пейка стоеше дрипав женски вампир. Барнс се вторачи, смътно разпознал вампира. Мъчеше се да свърже плешивия червеноок звяр с хубавата синеока жена от миналото.
- Кели Гудуедър.
Барнс беше така втрещен, не произнесе името й на глас. Досега той вярваше, че е имунизиран срещу всички неприятни изненади в новия свят, но усети как е задишал по-тежко. Женският вампир се прокрадна зад Господаря, гъвкаво като пантера.
- Докладвайте.
Барнс кимна отсечено. Очаквал беше това. Разказа подробно за нападението на бунтовниците, както се беше упражнявал - формално, с омаловажаване на случая.
- Планирали бяха нападението в часа преди дневната светлина. И разполагаха е подкрепата на едно лице, което не беше човек и избяга преди появата на слънцето.
- Родения.
Това също изненада Барнс. Чувал беше за такива, пък и му беше заповядано да организира лагерите е отделни зони за бременните жени. Но сега за пръв път узна, че наистина има такова създание. Користният ум на Барнс веднага схвана изгодата, понеже присъствието на Родения снемаше голяма част от вината за проникването на бунтовниците от него и от въведените от него мерки за сигурност в лагера „Свобода“.
- Да, така че те получиха помощ за влизането в лагера. Веднъж озовали се вътре, изненадаха екипа в карантинната зона. След това нанесоха големи щети на апаратурата за източване на кръв, както вече докладвах. Работим усилено за възстановяването на производството и до седмица или до десет дни можем да имаме до двадесет процента от производството. Както знаете, заловихме един от нападателите. Той беше превърнат, но се самоуби няколко минути след скриването на слънцето. О, освен това смятам, че открих действителната причина за нападението.
- Доктор Нора Мартинес.
Барнс преглътна. Господаря знаеше толкова много.
- Да. Едва наскоро разбрах, че тя се е намирала в лагера.
- Наскоро? Разбирам... Кога по-точно?
- Малко преди безредиците, сър. Във всеки случай, аз активно се заех с опити да извлека от нея информация относно местоположението на доктор Гудуедър и партньорите му от съпротивата. Сметнах, че един по-неофициален, по-свойски разговор би бил от полза. За разлика от прекия сблъсък, който според мен само щеше да й предостави възможност да докаже, че е вярна на приятелите си. Надявам се да се съгласите с това. За нещастие тъкмо по това време мародерите нахлуха в главния лагер, беше подадена тревога и от охраната дойдоха да ме евакуират.
Барнс не се удържаше от време на време да поглежда към бившата Кели Гудуедър, която стоеше зад Господаря с отпуснати ръце. Толкова му беше странно да говори за нейния съпруг, а тя да не реагира.
- Локализирали сте член на тяхната група и не сте ме осведомили незабавно?
- Както казах, почти нямах време да реагирам и бях... бях доста изненадан, разбирате, това ме свари неподготвен. Прецених, че мога да отбележа напредък, като подходя лично - знаете, че доктор Мартинес някога работеше при мен. Надявах се да успея да използвам личната си връзка с нея, за да извлека някакви полезни сведения, преди да Ви я предам.
Барнс задържа усмивката си, даже и фалшивата увереност зад нея, докато усещаше присъствието на Господаря в ума си, подоб- но на тършуващ из тавана крадец. Барнс беше сигурен, че тълкуването на хорските увъртания е задача далеч под достойнството на вампирския повелител.
Главата под качулката се понадигна и Барнс осъзна, че Господаря разглежда фреската.
- Лъжете. При това сте ужасно слаб лъжец. И така - защо не ми кажете истината и не проверите дали в това не Ви бива повече?
Барнс потрепери и, преди да се осъзнае, обясни в пълни подробности нескопосния си опит за съблазняване и връзката си с Нора и Еф. Господаря помълча малко и после додаде:
- Вие убихте нейната майка. Те ще Ви търсят. За да отмъстят. А аз ще Ви оставя на тяхно разположение... това ще ги доведе при мен. Отсега нататък можете напълно да посветите вниманието си на Вашите служебни задължения. Съпротивата приближава своя край.