А на улицата Василий Фет, унищожителят на плъхове, губеше кръв от раната си; приятелите му го влачеха.
Един час по-рано
Спуснаха се в метрото на Сто и шестнадесета улица цял час преди просветляването, за да си дадат достатъчно време. Гюс им показа къде да застанат - близо до една решетка в тротоара, през която можеха да чуят приближаването на влака по линия 1, без да им се налага да стоят твърде дълго долу на перона.
Еф се беше облегнал на стената на най-близката сграда със затворени очи - спеше прав под проливния дъжд. Дори и при тази кратка дрямка той сънуваше. Сънуваше светлина и огън.
Фет и Нора небрежно си шушукаха, а Гюс крачеше мълчаливо напред-назад. Хоакин отказа да дойде с тях. Имаше нужда да излее гнева си от загубата на Бруно, като продължи общата им програма за саботажи. Гюс опита да го разубеди да не излиза в града с болното си коляно, обаче Хоакин не склони.
Еф се пробуди от подземния писък на приближаващия влак и всички се завтекоха по стълбите към станцията. Не се различаваха от останалите пътници, които бързаха да се махнат от улиците преди полицейския час. Качиха се в сребристия вагон и отръс- каха дъждовните капки от дрехите си. Вратите се затвориха. Еф бързо огледа мотрисата и видя, че вътре няма вампири. Малко се поуспокои и затвори очи, докато влакът го носеше на петдесет и пет пресечки под града в южна посока.
Слязоха на Петдесет и пета и Кълъмбъс съркъл и стъпиха на улицата. Шмугнаха се в една от големите жилищни сгради и намериха място зад фоайето, където да изчакат тъмното покривало на нощта да се вдигне поне малко и небето да просветлее.
Когато улиците се опразниха, четиримата излязоха под посърналата дневна светлина. Слънцето се провиждаше зад тъмните облаци като светлината на фенерче зад пепеляво одеяло. Витрините на кафенетата и магазините на нивото на улицата си стояха натрошени още от първите дни на паника и грабежи, докато прозорците по високите етажи бяха общо взето невредими. Четиримата тръгнаха по южната дъга на огромния овален площад, отдавна освободен от изоставените коли. Централният фонтан плюеше черна вода от всеки втори или трети отвор. По време на полицейския час градът създаваше усещане за ранна неделна сутрин, като че повечето жители още си доспиваха и денят просто не бързаше да започне. Това даваше на Еф някаква надежда и той се опитваше да й се наслади, макар да знаеше, че е измамна.
И тогава във въздуха над тях се разнесе съскане.
- Какво, по...
Последва шумно пукане - изстрел; звукът дойде по-бавно от куршума. Забавянето показа, че стрелецът не е близо и вероятно се намира някъде сред дърветата в Сентръл парк.
- Стрелец! - обади се Фет. Притичаха през Осмо авеню. Бързо, но без паника. Изстрелите в светлите часове означаваха хора. В първите месеци след идването на вампирите лудостта беше много по-голяма. Хората обезумяваха заради гибелта на човешкия род и идването на новия ред. Самоубийства. Масови убийства. Когато позатихнаха, Еф продължаваше да среща хора по улиците, особено на дневна светлина - обикаляха, блуждаеха. А сега по време на полицейския час хора се срещаха рядко. Лудите бяха избити или премахнати по друг начин; останалите се държаха прилично.
Последваха още три изстрела - пук, пук, пук...
Два куршума удариха някаква пощенска кутия, а третият влезе в лявото рамо на Василий Фет. От попадението той се завъртя и остави кървава диря във въздуха. Куршумът мина чисто през тялото му, разкъса мускула, но по чудо пропусна белия дроб и сърцето.
Еф и Нора уловиха Фет, докато падаше, и с помощта на господин Куинлан го замъкнаха настрани.
Нора дръпна ръката на Фет и бързо прегледа раната. Кръвта не беше особено много, нямаше и парченца кост.
Фет я погали по гърба.
- Да се размърдаме. Тук сме прекалено уязвими.
Пресякоха Петдесет и шеста улица и се насочиха към станцията на линия „Еф“ на метрото. Нямаше повече стрелба. Никой не ги следеше. Влязоха в станцията, без да срещнат никого. Перонът също беше празен. Тук линия „Еф“ вървеше на север, завиваше под парка и се насочваше на изток към Куийнс. Скочиха долу при релсите и отново почакаха малко, за да се уверят, че не са били проследени.
- Малко по-нататък е. Ще се справите ли? Мястото ще е по- подходящо да Ви окажат медицинска помощ.
Василий кимна.
- И по-зле съм бил.
Така беше. През изминалите две години го прострелваха три пъти - два пъти в Европа и веднъж в Горен Ийст сайд след полицейския час.
Сложиха си уредите за нощно виждане и тръгнаха по релсите. По принцип влаковете не се движеха през меридиема - вампирите си почиваха; под земята обаче те бяха защитени от слънцето и при нужда можеха да пуснат метрото. Затова Еф продължаваше да се движи предпазливо и бдително.