- Каква е тая дрисня? - поинтересува се Гюс. - Изведнъж разполагаш с план, hombre? Със сигурност го бива.
Гюс се усмихна на останалите.
Еф преглътна и се помъчи да говори спокойно.
- По някаква причина Господаря се е вторачил в мене. Държи сина ми. А ако аз му предложа нещо в замяна?
- Occido Lumen - рече Фет.
- Пълни дивотии - отсъди Гюс. - Какви ни ги пробутваш?
Еф протегна ръце и потупа по въздуха с длани, за да поиска от другите да са търпеливи и да обмислят предложението му
- Изслушайте ме. Първо, стъкмяваме една фалшива книга. Казвам му, че съм я откраднал от вас и искам да я разменя. За Зак.
- Не е ли прекалено опасно? - обади се Нора. - А ако със Зак се случи нещо?
- Рискът е огромен, но не виждам как мога да си го върна, като не правя нищо. А ако унищожим Господаря... всичко свършва.
Гюс не одобряваше, Фет изглеждаше угрижен, а господин Куинлан не издаваше мислите си.
Нора обаче кимаше в съгласие.
- Мисля, че това може да проработи.
Фет я изгледа.
- Моля? Дали не би трябвало първо да го обсъдим насаме?
- Остави твоята дама да говори - намеси се Гюс, който никога не пропускаше сгода да завърти ножа в раната на Еф. - Нека чуем това.
- Мисля, че Еф може да го примами - започна Нора. - Той е прав: в него има нещо, което Господаря желае, или от което се бои. Непрестанно се връщам към онази светлина в небето. Тук става нещо.
Еф усети как гореща тръпка пролазва нагоре по гърба и по тила му.
- Може да се получи - продължи Нора. - Няма смисъл Еф да ни мами. Да измъкнем Господаря навън чрез Еф и фалшивата книга. Да го направим уязвим. - Тя погледна Еф. - Ако си сигурен, че можеш да направиш такова нещо.
- Ако нямаме друг избор - отвърна той.
- Това е страшна лудост - додаде Нора. - Защото ако се провалим и Господаря те хване... всичко свършва. Той ще узнае всичко, което ти знаеш: къде се намираме, как да стигне до нас. Край с нас.
Еф се умълча, докато останалите обмислят казаното. Барито- нът на господин Куинлан прозвуча в ума му.
- Господаря е безмерно no-хитър, отколкото го смятате.
- Не се и съмнявам, че е лукав - отговори Нора. - Ала не е ли това предложение, което той не може да откаже?
Родения помълча, за да покаже, че приема, ако и да не е напълно съгласен.
Еф усети, че той го наблюдава. Разкъсваше се. Сега усети, че идеята му позволява гъвкавост - имаше възможност да доведе предателството си докрай или пък да се придържа към плана, ако наистина се окаже, че би имал успех. Ала започна да го измъчва друг въпрос.
Взря се в лицето на бившата си любовница. Търсеше някакъв знак за измяна. Предателка ли беше тя? Бяха ли се докопали до нея по време на краткия й престой в лагера?
Глупости. Те убиха майка й. Нямаше смисъл Нора да играе двойна игра.
Накрая се помоли и двамата да са запазили своята почтеност; винаги се бе надявал, че я притежават.
- Искам да го направя - рече Еф. - Продължаваме едновременно по двата фронта.
Всички осъзнаха, че току-що са направили опасната първа крачка. Гюс като че се съмняваше, но дори и той изглеждаше готов да продължи. За него планът даваше възможност за непосредствени действия. Същевременно той нямаше търпение да предостави на Еф точно толкова въже, колкото му трябва, та да се обеси.
Родения започна да опакова урните в пластмасови предпазители и да ги прибира в кожена торба.
- Я чакайте - обади се Фет. - Забравяме нещо много важно.
- Какво е то? - попита Гюс.
- Как, по дяволите, ще направим предложението на Господаря? Как изобщо ще се свържем с него?
Нора го докосна по здравото рамо.
- Аз знам точно как.
Испанският Харлем
Снабдителните камиони влизаха в Манхатън от Куийнс по разчистената средна лента на моста Куийнсбъро над Ийст ривър и се насочваха или на юг по Второ авеню, или на север по
Трето.
Господин Куинлан стоеше на тротоара пред Джордж Уошинг- тън хаузис между Деветдесет и седма и Деветдесет и осма улица, четиридесет пресечки северно от моста. Чакаше под дъжда, нахлузил качулката на главата си, и наблюдаваше минаващите от време на време коли. Не обръщаше внимание на конвоите. Също и на камионите и колите на корпорацията Стоунхарт. Основната му грижа беше да не привлече вниманието на Господаря.
Фет и Еф се криеха в сенките пред вратата на една от първите къщи на улицата. През последните четиридесет и пет минути виждаха средно по една кола на десет минути. Светлината на фаровете ги обнадеждаваше, липсата на интерес от страна на господин Куинлан ги разочароваше. И така, те си стояха в тъмнината и дъждът не ги притесняваше. Притесняваше ги обаче новопоявилата се неловкост в техните отношения.