Господин Куинлан дръпна гумената лента, която сваляше вратата, и затвори двамата си спътници в мрака. Фет провери дали има отвори за проветрение - имаше. Чуха как се затваря вратата на шофьора, камионът се залюля, постръска ги и потегли.
Фет намери пуловер от полар в раницата си, навлече го и закопча якето си. Постла малко кашони и подложи под главата си меката страна на раницата в опит да си създаде удобство. По шума можа да прецени, че и Еф се занимава със същото. Трополенето и клатушкането на камиона правеше разговорите невъзможни, което също не беше зле.
Фет скръсти ръце и се помъчи да поизбистри ума си. Съсредоточи се върху мисълта за Нора. Знаеше, че при нормални обстоятелства вероятно никога не би привлякъл жена като нея. Но по време на война мъжете и жените се сближават - понякога ни необходимост, понякога за удобство, ала обикновено - по случайност. Фет беше убеден, че привличането между него и Нора е от третата категория. Освен това, по време на война хората намират себе си. Фет беше открил най-добрите си качества тъкмо в най- лошото положение. Еф, от друга страна, понякога изглеждаше сякаш се е изгубил напълно.
Нора беше изразила желание да дойде с тях, обаче Фет я убеди да остане с Гюс, не само за да пази силите си, но и понеже знаеше, че тя няма да успее да се удържи да не нападне Барнс, ако го види. А това би изложило плана на опасност. Освен това, Гюс имаше нужда от помощ при изпълнението на своята важна задача.
- Какво мислиш? - беше го попитала тя, потърквайки голата си глава в някакъв момент на относително спокойствие.
На Фет му липсваше дългата й коса, но сега откритото й лице изглеждаше още по-красиво и чисто. Той харесваше нежните очертания на главата й, грациозната линия от шията към раменете.
- Изглеждаш преродена.
- А не странна? - учуди се тя.
- Ако не друго, поне по-деликатна. По-крехка.
Нора повдигна изненадано вежди.
- Ти искаш да съм по-крехка?
- Е, само с мен - откровено отвърна Фет.
Това я накара да се усмихне. Него също. Усмивките бяха нещо рядко. Дефицитна стока, като храната напоследък.
- Харесвам плана - каза Фет, - понеже ни дава възможност. Но и се притеснявам.
- За Еф - довърши думите му Нора, която го разбираше и беше на същото мнение. - Сега е време или за победа, или за поражение. Или Еф ще се разпадне и ние ще трябва да се справяме с това, или ще се покаже на висотата на задачата.
- Според мен ще е на висота. Трябва да е. Просто трябва.
Нора се възхищаваше на това, че Фет вярва в Еф, макар да не изглеждаше напълно убеден.
- Като почне да расте отново - каза Нора и пак попипа по- изстиналата си глава, - известно време ще изглеждам като някоя мъжкарана.
Фет сви рамене и си я представи.
- Мога да го преживея.
- Или пък да я поддържам така, да я бръсна. И без това през повечето време нося шапка.
- Всичко или нищо. Такава си ти.
Нора намери плетената си шапка, нахлупи я и попита:
- Нали няма да имаш нищо против?
Фет се вълнуваше само от това, че тя иска мнението му. Че той е част от нейните планове.
А сега той се поклащаше в студения раздрънкан камион и здраво притискаше скръстените си ръце, като че прегръщаше Нора
Стаатсбърг, Ню Йорк
Вратата се отвори и отвън застана господин Куинлан, който ги наблюдаваше как се изправят. Фет скочи долу. Коленете му бяха схванати, краката му бяха изстинали и затова той се поразмърда, за да възстанови кръвообращението си. Еф също слезе и застана изправен, с раницата на гърба, като стопаджия, комуто предстои да пътува още дълго.
Камионът беше паркиран на банкета на някакъв черен път или частна алея, достатъчно далеч от шосето, та да остане скрит зад стволовете на голите дървета. Дъждът беше спрял и земята беше влажна, но не и кална. Господин Куинлан внезапно хукна напред, без да обясни защо. Фет се зачуди дали не трябва да го последват, обаче реши, че първо трябва да се стопли.
Еф изглеждаше напълно бодър. Почти нетърпелив. Фет се запита дали видимата му страст няма някаква химическа причина. Но не, очите му бяха бистри.
- Изглеждаш готов - рече Фет.
- Готов съм.
Господин Куинлан се върна бързо. Изглеждаше призрачно: гъста пара се виеше от главата и вътре в качулката му, а от устата му не излизаше нищо.
- Няколко пазачи при портата и още - на вратите на къщата.
- Не виждам начин Господаря да не узнае за присъствието ни. Но в светлината на нашия план това не е злополучно.
- Какво мислиш? - попита Фет. - За плана. Честно. Имаме ли някакъв шанс?