- Още такива?
- Подобни - уточни Гюс. - Не същите. Но ще ми трябва поне един ден. Държа ги на разни места в града.
- И амуниции. Много. - Крийм се заигра с предпазителя. - Взимам този като аванс.
- Среброто е много по-ефикасно - каза Нора.
Крийм й се усмихна сладострастно и в същото време снизходително.
- Не съм стигнал дотук с ефикасност, гологлавке. Харесва ми да вдигам шум, когато изтребвам кръвопийците. Това му е забавното.
Протегна се към рамото й и Нора отблъсна ръката му. Това само го разсмя.
Тя се обърна към Гюс и каза:
- Разкарай тоя натъпкан с кучешка храна мърляч оттук.
- Още не - отговори Гюс и попита колумбиеца - С детонатора какво става?
Крийм отвори предната врата на Хамъра, положи оръжието напряко на седалката, затвори вратата и чак тогава каза:
- Какво да става?
- Не ме мотай. Можеш ли да ми свършиш тая работа?
Крийм се престори, че преценява.
- Може и да мога. Имам един канал. Но трябва да знам повече за тоя боклук, дето опитваш да взривиш. Живея от другата страна на реката, нали се сещаш.
- Не ти трябва да знаеш нищо. Само кажи цената.
- Армейски детонатор? Хвърлил съм око на едно място в северната част на Джърси. Военно съоръжение. Повече от това сега няма да ти кажа. Но трябва да ми обясниш всичко.
Гюс се обърна към Нора - не за да получи потвърждение, а за да се начумери, задето е поставен в такова положение.
- Съвсем просто. Ядрена бомба.
- Откъде я взе?
- Ей тука, от магазина на ъгъла. Срещу цяла книжка с купони.
Крийм погледна Нора за всеки случай.
- Колко е голяма?
- Достатъчно да нанесе поражение на половин миля. %арна вълна, събаряне, каквото си искаш.
Крийм видимо се наслаждаваше.
- Ама ти пробутаха базовия модел, без модификации.
- Да. Трябва ни детонатор.
- Абе, не знам за колко тъп ме имаш, обаче нямам навика да въоръжавам съседа си с ядрена бомба, без да наложа няколко шибани основни правила.
- Нима? Например?
- Просто не искам да ми преебаваш печалбата.
- Ще рече?
- Аз на тебе, ти на мене. Така, първо, искам гаранции, че това нещо ще гръмне минимум на няколко мили от мене. Значи, не в Джърси, не и в Манхатън.
- Ще те предупредим.
- Не е достатъчно. Щото си мисля, че знам за какво ви е това лошо момче. На тоя свят има само едно нещо, дето си струва да гърмиш. А отиде ли си Господаря, ще ни падне доста имотец. И това е цената ми.
- Имот? - учуди се Гюс.
- Този град. Получавам Манхатън веднага, щом всичко свърши. Или това, или нищо, Мекс.
Гюс му стисна ръката.
- Дали мога да Ви предложа един мост, господине?
Нюйоркската обществена библиотека
Още едно завъртане на Земята и отново бяха всички заедно, петимата човеци - Фет, Нора, Гюс, Хоакин и Еф. Господин Куинлан беше дошъл по-рано, под прикритието на мрака. Излязоха от станцията Гранд Сентръл и минаха по Четиридесет и втора улица до Пето авеню. По изключение не валеше, но духаше вятър. Дос- татъчно силен, та да разбута струпаните във входовете боклуци. Опаковки от храна, найлонови торбички и други отпадъци от миналото се носеха по улицата като танцуващи из гробище духове.
Петимата се качиха по предното стълбище на основната сграда на библиотеката, между двата каменни лъва, Търпение и Твърдост. Прекрасната постройка приличаше на огромен мавзолей. Минаха през портика и прекосиха Астор хол. Просторната читалня беше претърпяла само дребни поражения: в първите дни на безредици след Падението мародерите не се интересуваха особено от книги. Огромен полилей беше паднал върху една от масите, но таванът беше толкова висок, че това можеше да е станало и от само себе си. По масите бяха останали отворени книги. Върху покрития с плочи под се валяха раници и опосканото им съдържание. Столовете бяха прекатурени и някои лампи бяха счупени. Тихата празнота на огромната обществена сграда навяваше хлад.
Сводестите прозорци високо на стените пропускаха оскъд- ната светлина. Вампирският мирис на амоняк, който беше така всепроникващ, че Еф вече не го и забелязваше на други места, тук му направи впечатление. Подсказа му, че натрупаното от цивилизацията познание и изкуство може най-небрежно да бъде покрито с нечистотиите на една безчинстваща природна сила.
- Налагали се да слизаме? - попита Гюс. - Ами тези книги тук?
Лавиците по двете стени вървяха на две нива по дължината на залата - под и над пътеките с перила. Бяха претъпкани с разноцветни гръбчета на книги.
- Трябва да подменим истинската Occido Lumen с друга някоя украсена стара книга - обясни Фет. - Трябва да продадем това нещо, не помниш ли? Идвал съм тук много пъти. Старата хартия привлича плъховете и мишките. Старите книги се пазят долу.