Ето защо никой от нас не се безпокоеше много за наближаващия изпит, мислехме си, че ще е все същото.
Базата Маями ни атакува на тринайсетия ден едновременно с две ракети, които се стрелнаха от противоположни посоки с около четирийсет километра в секунда. Лазерът изпари първата без проблеми, но, преди да бъде улучена, втората достигна на осем километра разстояние от бункера.
Връщахме се от учение и бяхме на един километър от него. Нямаше да видя какво се случи, ако в момента на нападението не гледах случайно натам.
Втората ракета изхвърли дъжд от огнени осколки право към бункера. Единайсет от тях попаднаха в него и… след като по-късно възстановихме събитията, разбрахме какво се бе случило.
Първата жертва била Маиджима, толкова обичаната Маиджима, която била улучена в гърба и в главата, и умряла на място. След като налягането спаднало, ЖПС-ът включил на по-високи обороти, Фрийдмън стоял до климатика и въздушната струя го изхвърлила върху отсрещната стена с достатъчна сила, за да изгуби съзнание; умрял от декомпресия, преди останалите да успеят да му навлекат скафандъра.
Всички други успели да преодолеят бурята и да облекат скафандрите, но костюмът на Гарсия бил пробит и това не му донесло нищо добро.
Когато ние пристигнахме, вече бяха изключили ЖПС-а и заваряваха пробойните в стената. Един се опитваше да изчисти невъобразимата кървава маса — всичко, което бе останало от Маиджима. Чух го да хълца и да повръща. Току-що бяха изнесли Гарсия и Фрийдмън навън, за погребение. Капитанът прие рапорта на Потър за хода на ремонта. Сержант Кортес отведе ридаещия мъж в ъгъла и се върна сам да изчегьрта останките на Маиджима. Не нареди на никого да му помогне, а и никой не пожела доброволно да го стори.
10.
„Изпитът“ ни започна така: натъпкаха ни най-безцеремонно в един кораб — „Земна надежда“, същият с който летяхме до Харон — и отхвърчахме към Старгейт с ускорение малко по-голямо от 1 g.
Пътуването сякаш беше безкрайно, продължи около шест месеца субективно време, и бе отегчително, но не и толкова тежко за тялото, както полетът до Харон. Капитан Стот всеки ден ни принуждавате да преговаряме устно наученото досега, всекидневно правехме и физически упражнения, докато не се превърнахме в една обща дрипа.
Старгейт 1 бе досущ като тъмната страна на Хирон, само дето бе още по-тъмна. Базата на Старгейт 1 бе далеч по-скромна от Маями, макар да бе по-голяма от онази, която построихме на тъмната страна, и трябваше да се трудим една седмица, за да я разширим. Тамошният екип ни се зарадва много, особено двете жени, които ми се видяха доста невзрачни.
Събрахме се всички в малката столова, където младши майор Уйлямсън; началникът на Старгейт 1, ни съобщи някои обезпокоителни новости.
— Настанете се удобно. Слезте обаче от масите, на пода има достатъчно място. Имам представа какво сте усвоили по време на обучението си на Хирон. Не бих казал, че всичко ще отиде на вятъра. Но там, накъдето сте се насочили, нещата ще са доста по-различни. Ще е по-топло.
Той направи пауза, за да попием казаното.
— Първият колапсар, който е бил открит въобще, Алеф Ауриге, се завърта около нормалната звезда Епсилон Ауриге за 27 години. Оперативната база на противника не е на обичайната входно-изходна планета Алеф, а на планета, която е в орбита около Епсилон. Не знаем много за тази планета; известно е само, че тя се завърта около Епсилон за 745 дни, че има размери около три-четвърти от тези на Земята и албедо 0,8, което означава, че вероятно е покрита с облаци. Не знаем с точност колко горещо ще е, но ако съдим по разстоянието, на което отстои от Епсилон, навярно там ще е доста по-топло, отколкото на Земята. Разбира се, не знаем дали ще се трудите… т. е. дали ще се биете на светлата или на тъмната страна, на екватора или на полюсите. Вероятността атмосферата да става за дишане е доста незначителна, във всеки случай ще си стоите постоянно в скафандрите. Ето че вече знаете за мястото, където отивате, толкова, колкото и аз. Има ли въпроси?
— Сър — рече провлечено Щайн, — сега, след като научихме закъде сме се запътили… знае ли някой какво ще правим, когато пристигнем там?
Уйлямсън сви рамене.
— Това зависи от вашия капитан, както и от сержанта ви, от капитана и от логистичния компютър на „Земна надежда“. Засега не разполагаме с достатъчно данни, за да планираме предварително хода на действията ви. Може да се завърже дълга и кръвопролитна битка; а може просто да се разходите и да сложите нещата в ред. Допустимо е тауранците да направят предложение за примирие — Кортес изсумтя, — в такъв случай вие ще сте просто демонстрация на силата ни, нашият коз в пазарлъка — и той погледна благо Кортес. — Никой не може да каже със сигурност.