Можехме и да се приземим чак на дъното — в крайна сметка корпусът бе обтекаем, а водата е просто един флуид. Но все пак корпусът не бе достатъчно здрав, за да издържи четирикилометровия воден стълб. Заедно с нас в разузнавателния катер се намираше и сержант Кортес.
— Сержант, кажи на онзи компютър да направи нещо! Ще се…
— О, млъкни, Мандела! Вярвай в бога!
Така, както го изрече, Бог за него бе нещо с малка буква.
Разнесе се леко бълбукане, сетне друго, а после настъпи известно повишаване на налягането, което усетих на гърба си; това означавате, че катерът се издига.
— Плавателна възглавница?
Кортес не благоволи да отговори или не знаеше отговора.
Това беше. Издигнахме се на около десет до петнайсет метра под повърхността и спряхме, увиснали там. През илюминатора можех да видя повърхността над нас, блещукаше като огледало от копано сребро. Помислих си как би се чувствал човек като риба, с ясно очертан покрив над главата си.
Видях как във водата се пльосна още един катер. Вдигна голям облак от мехурчета и предизвика вълнение, после известно време потъва с опашката напред, преди под всяко от делтовидните му криле да се появят големи балони, които се олюляваха като шамандури. Сетне изплава приблизително до нашето равнище и замря.
— Говори капитан Стот. Слушайте внимателно. На около 28 километра разстояние, по посока на неприятеля се намира бряг. Ще се приближите с катерите до него и от там ще започнете нападението срещу позициите на тауранците.
Това подобряваше нещата донякъде; щеше да ни се наложи да извървим само осемдесет километра.
Заехме се да изпразним „спасителните пояси“. Когато балоните спаднаха и се спаружиха напълно, се издигнахме на повърхността и полетяхме бавно и развърнати към брега. Това ни отне няколко минути. Докато катерът акостираше със стържене на скалистия бряг, чух бръмченето на помпите, които изравняваха налягането в кабината с атмосферното налягане отвън. Още преди да спре нашият катер, аварийният изход до койката ми се отвори. Изтърколих се по крилото на машината и скочих на земята. Десет секунди, за да намеря прикритие — спринтирах по пръснатия чакъл към „гората“ — редичък синьозелен шубрак от усукани храсталаци. Гмурнах се в коренака и се обърнах, за да видя как катерът си тръгва. Робоснарядите, които бе оставил, бавно се издигнаха на около сто метра височина и поеха с влудяващ рев във всички посоки. А самият разузнавателен катер плавно се плъзна отново във водата. От стратегическа гледна точка може би това бе добра идея.
Не бе страшно привлекателен свят, но определено щеше да ни е по-лесно, отколкото в онзи криогенен кошмар, за който се бяхме тренирали. Небето излъчваше еднообразна и убита, сребриста светлина, която преливаше в мъглата над океана тъй цялостно, че бе невъзможно да се каже къде свършваше мъглата и къде започваше водата. Малки вълнички, прекалено бавни и твърде грациозни за тези 3/4 от нормалната земна гравитация, лижеха черните камъчета по брега. Дори от петдесет метра разстояние, ромонът на милионите камъчета, които приливът търкаляше, ехтеше силно в ушите ми.
Температурата на въздуха бе 79 градуса по Целзий, недостатъчна да заври морето, макар и атмосферното налягане да бе ниско, в сравнение със земното. Там, където водата се срещаше със сушата, валма от пара се издигаха право нагоре. Почудих се как самотен човек би издържал тук без скафандър. Дали първо жегата или ниското съдържание на кислород (парциално налягане 1/8 от нормалното за Земята) щяха да го убият? Или някой смъртоносен микроорганизъм щеше да изпревари и двете…?
— Говори Кортес. Всички да се съберат при мен. Беше се изправил на брега, малко вляво, й размахваше ръка в кръгообразно движение над главата си. Запътих се към него през храсталака, който изглеждаше някакси чуплив и нематериален, удивително сух на фона на влажния въздух. Не би могъл да предложи кой знае какво прикритие.
— Ще напредваме в направление с пеленг 0,05 радиана източно от северната посока. Първи взвод ще води. Втори и трети ще го следват на около двайсет метра разстояние отляво и отдясно. Седми, командният взвод, ще се разположи в средата, на двайсет метра зад втори и трети. Пети и шести формират ариергарда, те ще затварят тила ни плътно в полукръг. Ясно ли е на всички?
Разбира се, можехме да извършим тази „копиевидна“ маневра дори и на сън.
— Окей, хайде да се поразмърдаме.
Бях в седми взвод, в „командната група“. Капитан Стот ме бе поставил в нея, не защото от мен се очакваше да издавам заповеди, а защото бях учил физика.