Командната група би трябвало да е най-безопасното място, нали бе оградена от шест взвода: хората биваха включвани в нея, защото съществуваха тактически причини за по-дългото им оцеляване от това на останалите. Кортес бе в нея, за да издава заповеди. Чавес — за да поправя евентуални повреди в скафандрите. Старшият санитар доктор Уилсън (единственият от медицинския персонал, който имаше лекарска диплома) също бе тук, както и Теодополис, радистът — нашата връзка с капитана, който бе избрал да остане на орбита.
Другите участваха в командната група или по силата на някакви специални умения, или поради способности, които при нормални условия не биха имали категорично „тактическо“ оправдание. След като се изправяш срещу непознат противник, няма начин да определиш кое точно ще ти бъде от полза. Ето защо се намирах в тази група — имах най-солидни професионални познания по физика в цялата рота. Роджърс представяше биологията, Тейт — химията. Хо би могла по всяко време да реши без грешка който и да е екстрасензорен тест. Борс бе полиглот, говореше свободно двайсет и един езика, и то с идиомите им. Талантът на Петров се състоеше в това, че не бе проявил и следа от ксенофобия при всички възможни тестове. Кийтинг бе изкусен акробат. А пък Деби Холистър — Щастливеца Холистър — бе показал забележителна дарба да прави пари и освен това също имаше известни телепатически способности.
12.
Отправихме се на път. Бяхме се дегизирали с комбинацията от краските на джунглата. Ала онова, което в тези анемични тропици минаваше за джунгла, бе твърде рехаво; приличахме на банда съмнителни клоуни, които крачеха из гората. Кортес ни накара да почерним маскировката си, но и това решение се оказа също толкова неподходящо, колкото и предното, тъй като светлината на Епсилон се лееше равномерно от цялото небе и липсваха всякакви други сенки, освен нашите собствени. Най-сетне се спряхме на пясъчнооцветения пустинен камуфлаж.
Докато вървяхме на север и се отдалечавахме от морето, характерът на околността бавно се променяше. Бодливите стъбла, които с известна условност можеха да бъдат наречени дървета, намаляваха на брой, но ставаха по-едри и по-яки; основата им представляваше оплетена маса от лиани с неопределен синьозелен цвят, която имаше формата на сплескан конус с десетметров диаметър. Близо до върха на всяко дърво се кипреше нежен зелен цвят с големината на човешка глава.
На около пет километра разстояние от морето се появи трева. Изглежда тя уважаваше „собственическите“ права на дърветата и оставяше парцели гола земя около всеки конус с лиани. По ръба на парцелите тревата образуваше плахо синьозелено стърнище, по-нататък избуяваше все по-висока и по-гъста, някъде стигаше на височина до раменете — там, където разстоянието между дърветата бе прекалено голямо. Зеленото на тревата имаше по-светъл оттенък от това на дърветата и лианите. Променихме маскировката на скафандрите си до яркозелено. На Харон същият цвят ни позволяваше да се виждаме един друг максимално добре. Придържайки се към най-гъстата трева, тук до голяма степен станахме незабележими.
Изминавахме по двайсетина километра на ден. След месеците, прекарани в гравитация от 2 g, се чувствахме съвсем леки. Единствения животински вид, на който се натъкнахме до втория ден, бе някакъв вид черен червей, с размерите на човешки пръст и със стотици ресничести крачета — досущ като косми на четка. Роджърс каза, че очевидно наоколо би трябвало да има и по-големи създания, иначе дърветата нямаше да имат тръни. Затова поддържахме повишено внимание, очаквайки неприятности както от тауранците, така и от неидентифицираните „големи създания“.
Водеше взводът на Потър; общата честота на свръзките бе запазена за нея, тъй като най-вероятно взводът й пръв щеше да забележи каквато и да е опасност.
— Сержант, тук е Потър — чухме я всички. — Движение отпред.
— Тогава залегнете!
— Залегнали сме. Не мисля, че ни виждат.
— Първи взвод, придвижете се надясно. Дръжте се ниско до земята. Четвърти, обърни се наляво. Обадете се, когато заемете позиция. Шести взвод, останете назад и пазете тила ни. Пети и трети, приближете към командната група.
Двайсетина души тихо се промъкнаха през тревата към нас. Кортес изглежда бе получил доклада на четвърти взвод.
— Добре. Ами вие, първи?… Окей, отлично. Колко са там?
— Доколкото виждам — осем — гласът бе на Потър.
— Добре. Когато ви наредя, откривате огън. Стреляте на месо, смъртоносно.
— Сержант,… ама те са само животни.