— Сега, ние идваме от тази посока — и той нарисува стрелка в долната част на листа. — Първото, което ще нападнем, е тази редица от постройки, може би бараки или бункери, откъде, по дяволите, да знам… Началната ни цел е да ги разрушим — цялата база е разположена върху плоска равнина; няма начин да се промъкнем незабелязано покрай тях.
— Говори Потър. Не можем ли да ги прескочим?
— Да, можем, но тогава ще се окажем напълно обкръжени и ще бъдем изтрепани като пилци. Ще разрушим сградите. След като го направим… нататък ще ни се наложи да разсъждаваме на прима виста. Чрез въздушно разузнаване можем да разгадаем предназначението само на една-две сгради, а това е доста жалко. Може да се окаже, че сме си изгубили времето да унищожим нещо, което представлява в действителност войнишки бар, а да пренебрегнем логистичния компютър, само защото прилича на… място за изхвърляне на боклука или нещо подобно.
— Тук — Мандела — обадих се аз. — Няма ли някъде наоколо техен космодрум? Струва ми се, че би трябвало да…
— Ще стигна и до това, по дяволите. Тези сгради образуват кръг около лагера, така че ще трябва да пробием ето тук. Най-близкото място предлага най-добрата възможност да не бъдем открити преди да нападнем. Нищо в цялата околност не прилича на оръжие. Това обаче няма никакво значение; във всяка от тези бараки човек може да скрие по един гигаватов лазер. Така… На около петстотин метра от постройките, в средата на базата, ще се натъкнем на една конструкция с формата на цвете — Кортес изрисува голям симетричен обект, който имаше очертанията на цвете със седем венчелистчета. — Какво точно представлява това? И аз знам толкова, колкото и вие. То обаче е само едно и не бива да го повреждаме повече, отколкото е наложително. Макар че… ще го пръснем на парченца, ако решим, че ни грози опасност. Що се отнася до твоя космодрум, Мандела, такъв не съществува. Няма. Онзи крейсер, който „Надежда“ ликвидира, вероятно е бил оставен в орбитален полет, както е нашият сега. Ако притежават нещо подобно на разузнавателни кораби или ракети-дрони, то или не ги държат тук, или са добре прикрити.
— Говори Борс. Тогава с какво ни нападнаха, докато се спускахме от орбита?
— И аз бих искал да узная, редник. Очевидно не сме в състояние да преценим колко са. Поне не и направо. На разузнавателните снимки от района на базата не се вижда и един-единствен тауранец. Което не означава нищо, защото това е вражеска среда. Косвено обаче… преброихме метлите, тези де, летящите. Има петдесет и една сгради и всяка разполага с поне една метла. Пред четири не се забелязват, но три засякохме в други части на базата. Може би това означава, че тауранците са петдесет и един, като един от тях е бил извън базата, когато е била направена снимката.
— Говори Кийтинг. Навярно петдесет и един е броят на офицерите.
— Точно така — може би в тези помещения са натъпкани петдесет хиляди пехотинци. Няма как да узнаем. А може да са и десетима тауранци, всеки с по пет метли, които да си използва както му кефне. Разполагаме с едно предимство и това са свръзките. Те очевидно използват честотни модулации от мегахерцовото електромагнитно излъчване.
— Радио?
— Правилно, който и да си, дето се обаждаш. Съобщавайте имената си, когато вземате думата. Така че е напълно възможно те да не могат да засекат нашите фазирани неутрино-свръзки. Освен това, малко преди атаката, „Надежда“ ще им пусне една хубавичка, гадна ядрена бомба; ще я взриви в горните слоеве на атмосферата точно над базата. Тъй че за известно време свръзките на тауранците ще бъдат ограничени само в рамките на тяхната видимост; а дори и тогава тези свръзки ще бъдат нарушавани от статичното електричество.
— Нашите защо не… говори Тейт… защо не им метнат бомбата право в скута. Ще ни спестят сума ти…
— Въпросът дори не заслужава отговор, редник. И все пак отговорът е: биха могли. Надявай се обаче да не го сторят. Ако решат да съсипят базата, то ще е заради безопасността на „Надежда“. След като сме атакували и вероятно преди да сме се отдалечили достатъчно далеко, за да има някакво значение за тях. Но ние можем да предотвратим подобно развитие, като си свършим добре работата. Трябва да ограничим възможностите на базата дотам, че да не може да действа; в същото време, да я запазим, доколкото това е възможно. И да вземем един пленник.
— Тук — Потър. Искате да кажете поне един пленник.
— Казах това, което имах предвид. Само един. Потър… освободена си от командването на взвода си. Изпрати ми Чавес.
— Слушам, сержант.
Човек не можеше да сбърка с нищо облекчението в тона й.
Кортес продължи да рисува по картата и да дава инструкциите си. Имаше една сграда с очевидно предназначение; върху нея се намираше голяма, управляема антена с формата на чиния. Трябваше да я разрушим в мига, в който попаднете в обсега на гранатометите ни.