Планът за нападение бе доста неясен. Сигналът за атака щеше да бъде избухването на ядрената бомба. В същото време няколко дрони щяха да се насочат срещу базата, за да проверим на практика противокосмическата й защита. Трябваше да опитаме да намалим ефикасността й, без да я унищожаваме напълно.
Веднага след бомбите и дроните, гранатометчиците трябваше да превърнат на прах седем от „къщите“. Всички щяхме да се втурнем през направения отвор в базата… и никой не знаете какво щеше да стане след това.
В най-добрия случай трябваше да префучим от единия край на базата до другия, унищожавайки определени цели и ликвидирайки всички тауранци, с изключение на един. Това обаче бе един малко вероятен изход от ситуацията, освен ако тауранците не се съпротивляваха съвсем слабо.
От друга страна, ако те покажеха превъзходство още в началото, Кортес щеше да даде заповед да се разпръснем. На всеки от нас бе зададен съответния компасен пеленг за изтегляне и ние щяхме да се разпилеем на всички страни. Оцелелите щяха да се срещнат в една долина на около четирийсет километра източно от базата. Сетне щяхме да мислим за евентуално завръщане, след като междувременно „Надежда“ поохладеше ентусиазма на базата.
— И последно — изръмжа Кортес, — може би някои от вас изпитват същите чувства като Потър, може би на някои от хората ви им се струва, че трябва да я караме по-кротко, да не превръщаме всичко това в кървава баня. Милостта е лукс, слабост, която не можем да си позволим да демонстрираме на този етап на войната. Всичко, което знаем за противника, е, че е убил седемстотин деветдесет и осем човека. Не проявиха никаква сдържаност при нападенията срещу нашите крейцери и ще е глупаво да се надяваме на милосърдие от тяхна страна тъкмо сега, по време на първия наземен сблъсък. Те носят отговорността за смъртта на нашите другари, които загинаха по време на обучението ви, за Хо, за всички останали, които несъмнено ще загинат днес. Не мога да разбера човек, който би искал да ги пожали. Но това няма никакво значение. Вече получихте заповедите си и, майната му, както знаете, всички вие сте податливи на постхипнотично внушение, което аз ще задействам чрез ключова фраза малко преди битката. Така ще си свършите работата по-лесно.
— Сержант…
— Млък! Нямаме време; върнете се при взводовете си и ги инструктирайте. След пет минути тръгваме.
Командирите на взводове се върнаха при хората си и ни оставиха с Кортес — десетима души плюс три мечета, които се мотаеха наоколо и ни се пречкаха.
15.
Последните пет километра изминахме много внимателно, придържахме се към високата трева и притичвахме през оголените пространства. Когато се озовахме на петстотин метра от мястото, където се предполагаше, че се намира базата, Кортес поведе трети взвод на разузнаване, а ние залегнахме.
— Всичко е почти както го очаквахме — разнесе се по общата честота гласът на Кортес — Напредвайте пълзешком във верига. Когато настигнете трети взвод, следвайте водачите на групи и се разгърнете вляво и вдясно.
Сторихме го и образувахме верига от осемдесет души, перпендикулярно на посоката на нападение. Бяхме доста добре прикрити, само гдето около десетина мечета се навъртаха около веригата и бръстеха трева.
Базата не показваше никакви признаци на живот. Всички сгради бяха без прозорци и имаха еднакъв блестящ бял цвят. Бараките, които представляваха първата ни цел, бяха безлични, полузаринати яйцевидни здания, разположени на около шейсет метра едно от друго. Кортес ги разпредели по едно на всеки гранатометчик.
Бяхме разделен и в три екипа: екип А се състоеше от втори, четвърти и шести взвод; екип Б — от първи, трети и пети; командният взвод бе екип В.
— Остава по-малко от минута до началото — спуснете филтрите! — когато командвам „Огън!“ гранатометчиците да поразят целите си. Господ да ви е на помощ, ако не улучите.
Изведнъж се раздаде звук, напомнящ гигантско уригване и от сградата с форма на цвете излетя серия от пет-шест сапунени мехура с цветовете на дъгата. Те се заиздигаха с нарастваща скорост, докато почти не ги изгубихме от поглед, сетне завиха на юг, право над главите ни. Неочаквано стана светло и за пръв път от много време насам видях сянката си — беше дълга и сочеше на север. Бомбата бе избухнала предварително. Остана ми време само да си помисля, че това едва ли имаше някакво особено значение; тя поне щеше да им заглуши комуникациите…