— Спрете огъня, СПРЕТЕ, казах, по дяволите! Хванете двамина от негодниците, няма да ви ухапят.
Престанах да стрелям, същото сториха и останалите. Когато следващият тауранец изскочи от димящата купчина месо пред мен, се гмурнах напред и се опитах да го сграбча за тънките крака.
Беше все едно да прегърнеш голям, хлъзгав балон. Опитах се да го повлека надолу, но той се измъкна от ръцете ми и търти отново.
Успяхме да го спрем чрез един много прост способ: половин дузина от нас се нахвърлиха върху него. Междувременно останалите тауранци преминаха през нашата линия и се отправиха към редицата големи, цилиндрични резервоари, за които Кортес ни бе казал, че представляват някакви складове. В основата на всеки цилиндър се бе отворила малка врата.
— Имаме пленник — извика Кортес. — Убивайте! Те се намираха на петдесетина метра разстояние и търчаха здраво — бяха трудни за поразяване цели. Лазерните лъчи метяха около тях, над тях и под тях. Един падна, разсечен на две, но останалите, десетина на брой, продължиха и вече почти бяха достигнали до вратите, когато гранатометчиците откриха огън.
Бяха заредили с 500-микротонни гранати, но и близкото попадение не бе достатъчно да причини сериозна вреда на тауранците — взривната вълна просто ги изхвърляше във въздуха, невредими в мехурите им.
— Сградите! Целете се в шибаните им сгради! Гранатометчиците вдигнаха мерника по-нависоко, но гранатите им само опърлиха бялата покривка на сградите; докато най-сетне една от тях не улучи случайно вратата. Конструкцията се разцепи на две, като че ли имаше шев по средата; двете половини се отделиха и във въздуха полетя облак от машинарии, придружен от огромен, блед пламък, който се изви на валмо във въздуха и мигновено изчезна. Сетне и останалите съсредоточиха огъня си върху вратите, с изключение на единичните изстрели, които даваха по тауранците — не толкова за да ги улучат, колкото да ги изблъскат настрани, преди да са успели да влязат вътре. Стрелците ми се видяха ужасно енергични.
През цялото време се мъчехме да поразим тауранците с лазерен огън, докато те се мятаха насам-натам, опитвайки се да влязат в постройките си. Приближихме се, доколкото можахме, като избягвахме да се излагаме на опасността от взривовете на гранатите, но въпреки това бяхме все още далеч, за да се прицелим точно.
И все пак, ние ги помитахме един след друг и успяхме да разрушим четири от седемте сгради. Когато бяха останали само двамина от техните, близка експлозия изхвърли единия на метри от вратата. Той наново се насочи към нея и няколко гранатометчика дадоха залпове подире му, но попаденията им или бяха твърде къси, или гранатите избухваха безвредно встрани. Гърмежите бяха страхотни, но този шум неочаквано бе удавен от една голяма въздишка, като че ли някакъв великан си поемаше дъх, и там, където се издигаше сградата, се появи плътен димен облак, с вид на масивна колона, който изчезваше бързо и право, сякаш по конец, нагоре в стратосферата. Другият тауранец бе до основите на цилиндъра; видях го как се разхвърча на части. Секунда по-късно ни връхлетя взривната вълна и аз безпомощно се завъртях през глава, сгромолясах се върху купчината таурански тела и се претърколих по-нататък.
Изправих се и за миг се шашнах, след като видях скафандъра си облян в кръв, но когато осъзнах, че тя бе неприятелска, се успокоих, макар и да се чувствах измърсен.
— Хванете копелето! Хванете го!
В бъркотията тауранецът се бе освободил и тичаше към тревата. Преследваше го цял взвод, но изоставаше; тогава екип „Б“ се юрна и му прегради пътя. Изтичах, за да не изтърва шоуто.
Четирима души го бяха повалили, а около петдесет бяха образували кръг и наблюдаваха борбата.
— Разпръснете се, по дяволите! Може да има още хиляда от тях, които само чакат да се съберем на едно място.
Пръснахме се, мърморейки. По някакво негласно споразумение всички бяхме решили, че на тази планета нямаше повече тауранци.
Кортес пое към пленника, докато отстъпвахме. Изведнъж четворката ловци се струполи върху съществото… Дори и от мястото, на което се намирах, можах да видя пяната, изригваща от устния му отвор. Мехурът му се бе пукнал. Беше се самоубил.
— По дяволите! — Кортес този път бе прав. — Махнете се от негодника.
Четиримата се изправиха и Кортес разряза чудовището с лазера си на десетина потрепващи къса. Страшно окуражителна гледка.
— Няма значение, ще заловим друг. Внимание, всички! В копиевиден строй, бойна атака срещу „цветето“!
Е, нападнахме „цветето“, което очевидно бе свършило боеприпасите (още се уригваше, но мехури не излизаха), и то се оказа празно. Тичахме по рампи и по коридори, готови за стрелба с лазерите, досущ като деца, които си играят на войници. Нямаше никой вкъщи.