— Може да си отслабнала.
— Умник.
След пасването по мярка на скафандрите ни на Старгейт количеството на калориите и на тренировките се съблюдаваха стриктно. Човек не може да използва боен скафандър, ако сензорната му обвивка вътре не е идеално нагодена към тялото — все едно, че си намазан с плажно масло.
Звукът на стенния говорител заглуши последвалата й реплика.
— Внимание, до целия личен състав. Внимание. Целият армейски личен състав от шесто ниво нагоре и целият флотски личен състав от четвърто ниво нагоре да се явят в заседателната зала в 21,30. Внимание…
Повториха съобщението два пъти. Отидох да полегна за няколко минути, докато Меригей си показваше натъртванията, както и всичко останало, на санитаря и на оръжейника. Длъжен съм да отбележа, че не почувствах и капка ревност.
Съвещанието откри комодорът.
— Няма много за казване, освен лоши новини. Преди шест дни тауранският кораб, който ни преследва, изстреля ракета-дрон. Първоначалното й ускорение бе в рамките на осемдесет g.
Той направи пауза.
— След като летя така около едно денонощие, ускорението й изведнъж подскочи на 148 g. Всеобщо ахване.
— Вчера то отново нарастна, на 203 g. Няма нужда да ви обяснявам, че това превишава два пъти ускоряемостта на вражеските дрони, които бяха използвани при последния ни сблъсък. Ние също изстреляхме залп от четири снаряда, които да прехванат вражеския по четирите му най-вероятни траектории. Влязохме в контакт и унищожихме тауранското оръжие на около десет милиона километра оттук.
На практика това бе все едно в съседския двор.
— Единственият окуражителен факт, който узнахме в резултат на този сблъсък, дойде от спектралния анализ на взрива. Не бе по-мощен от онези, които наблюдавахме и преди, което идва да подскаже, че поне напредъкът им в експлозивите не е равен на този при движителите. Или са сметнали, че не е била необходима по-мощна детонация. Това е първата демонстрация на много важен ефект, който досега представляваше интерес само за теоретиците. — Кажи ми, войнико — посочи той Негулеску, — колко време мина, откакто за пръв път се бихме с тауранците, на Алеф?
— Зависи от вашия основен критерий — отговори с готовност тя. — За мен това са около осем месеца, комодор.
— Точно така. Обаче ти си загубила около девет години вследствие на разтягане на времето, докато маневрирахме между отделните колапсарови скокове. Следователно от инженерна гледна точка, тъй като през този период не са ни известни нови сериозни изследвания и разработки по въпроса, вражеският кораб идва от… нашето бъдеще!
Той замълча, за да ни даде време да осмислим казаното.
— С продължаването на войната, тази разлика между субективното и обективното време ще става все по-отчетлива. Но тауранците не могат да противодействат на относителността, тъй че темпоралният ефект ще бъде толкова често в наша полза, колкото и в тяхна. Засега обаче ние сме тези, които са изпаднали в неблагоприятно положение. Когато тауранският кораб ни застигне, предимството му ще се увеличи драстично. Могат просто да ни разстрелят. Налага се да прибегнем до някои хитри тънкости. Когато наближим на петстотин милиона километра от вражеския кораб, всички ще трябва да влязат в клетките си и тогава ще се доверим на логистичния компютър. Той ще ни преведе през поредица от неочаквани промени на курса и скоростта. Ще бъда откровен: ако имат само един дрон в повече от нас, могат лесно да ни довършат. След първия не са изстрелвали друг. Може би задържат стрелбата си — той потри нервно челото си, — или може да са разполагали само с този. В такъв случай са в ръцете ни. Но при всички обстоятелства личният състав трябва да е в състояние да заеме мястото си в клетките десет минути след първото предупреждение от наша страна. На един милиард километра разстояние от вражеския кораб вие трябва да се намирате в готовност до тях. А когато наближим на петстотин милиона, вече ще сте вътре и всички помещения с клетки ще бъдат напълнени и под налягане. Няма да чакаме никого. Това е всичко, което имах да ви кажа. Младши майор?
— Ще говоря с хората си по-късно, комодор. Благодаря.
— Свободни сте.
И никакви простотии от типа на „Майната ви, сър!“ Подобни изпълнения бяха под достойнството на флотата.
Останахме в стойка „мирно“ — всички, с изключение на Стот — докато комодорът не напусна залата. Сетне някакъв флотски пагон отново повтори „Свободно!“ и ние също излязохме. Отидох в общия салон за малко соя, в търсене на компания, а може би и на малко по-подробна информация.