— Всичко ще бъде наред, Меригей. Лекарите пристигат.
— Какво… наред? Жадна съм. Вода.
— Не, мила, не бива да пиеш вода. Поне засега. Не и след като трябваше да поеме към хирургията.
— Откъде се взе всичката тази кръв? — попита с тъничък гласец тя, а главата й се люшна назад. — Не изглеждам добре.
— Сигурно е от костюма — побързах да я успокоя аз. — Спомняш ли си онези гънки? Тя поклати глава.
— Костюмът ли? — изведнъж пребледня и повърна малко. — Вода… Уилям, моля те.
Зад гърба ми се чу властен глас:
— Вземи гъба или кърпа, намокрени с вода. Обърнах се и видях доктор Уилямс, придружен от двама души с носилка.
— За начало половин литър феморал — рече той безадресно и внимателно надникна под бандажа. — Изтръгни няколко метра от облекчителния й шланг и го прищипи. Разбери дали не е изпуснала кръв и там.
Един от санитарите мушна десетсантиметрова игла в бедрото на Меригей и започна да й прелива кръв от пластмасова торбичка.
— Съжалявам, че се забавих — каза уморено доктор Уилсън. — Бизнесът ми се разраства. Та какво каза за костюма?
— Тя и преди това имаше две по-леки контузии. Костюмът й не пасва напълно, когато е под налягане се образуват гънки.
Той кимна разсеяно, докато мереше кръвното й.
— Ти, или някой друг давал ли е… — той взе една хартиена кърпа, напоена с вода, — ъ-ъ-ъ, давал ли и е лекарство?
— Една ампула противошок.
Той сгъна надве-натри кърпата и я постави в ръката на Меригей.
— Как й е името?
Осведомих го по въпроса.
— Меригей, не бива да пиеш вода, но можеш да смучеш от това. А сега ще светна силно в окото ти.- Докато надничаше в зеницата й през металната си тръбичка, той попита: — Температура?
Един от санитарите докладва показанията от цифровия дисплей, след което взе проба.
— Има ли вътрешно кръвотечение?
— Да, но слабо.
Той положи леко длан върху пластира.
— Меригей, можеш ли да се извърнеш леко на дясната си страна?
— Да — отвърна вяло тя и се облакъти. — Не, не мога — прибави после и се разплака.
— Чакай, чакай — рече бързо той и побугна хълбока й достатъчно, за да може да види гърба й. — Само една рана — промърмори. — И толкова много кръв.
Натисна два пъти бутона на пръстена си и го приближи до ухото си.
— Има ли някой свободен в стационара?
— Харисън, освен ако не е отишъл на повикване. Влезе някаква жена и в първия момент не можах да я позная — бе бледа и разрошена, а туниката й бе изцапана с кръв. Беше Естел Хармъни. Доктор Уилсън вдигна глава.
— Имаме ли нови клиенти, доктор Хармъни?
— Не — отвърна глухо тя. — Мъжът от аварийното не оцеля след двойната травматична ампутация. Живя само няколко минути. Поддържаме тялото за евентуални трансплантации.
— А останалите?
— Експлозивна декомпрссия — тя въздъхна шумно. -Мога ли с нещо да помогна тук?
— Да, една минутка — и той опита да се свърже отново. — Проклятие. Не знаеш ли къде е Харисън?
— Не… може би е в хирургия „Б“, ако има някакви проблеми, свързани с мъртвия от аварийното.
— Край! — оповести санитарят с торбичката кръв.
— Още половин литър феморал — каза доктор Уилсън. — Естел, ще имаш ли нещо против да смениш единия от санитарите тук, за да подготвим това момиче за операция?
— Не, тъкмо си търсех работа.
— Добре, Хопкинс, върни се в медицинския отсек и донеси оттам количка и литър, не, два литра изотоничен флуорокарбон; от основния спектър. — Той намери неизцапано с кръв място на ръкава си и избърса чело. — Ако намериш Харисън, изпрати го в хирургия „А“ и му кажи да подготви анестезиологичните системи за коремна операция.
— В „А“ ли ще я отнесем?
— Да. Ако не можеш да откриеш Харисън, вземи някой друг — и той посочи с пръст към мен — ей този например, и докарайте пациентката в „А“; ти върви напред и започни веднага предоперационните процедури.
Докторът отвори чантата си и прегледа съдържанието й.
— Можем да започнем процедурите и тук — промърмори той. — Но, не и с параметадон, по дяволите — само той ми е останал! Меригей? Как се чувстваш?
Тя продължаваше да плаче.
— Боли… ме.
— Знам — рече нежно той, после се замисли за миг и се обърна към Естел: — Няма как да разберем колко кръв е изгубила. Може да е кървяла и под налягане. А и в коремната кухина има кръвоизлив. След като още е жива, не мисля, че е изтекло много, докато е била под налягане. Да се надяваме, че все още няма мозъчно увреждане.
Докосна цифровия индикатор, прикрепен към ръката на Меригей.
— Наблюдавай кръвното налягане и ако вземе да пада, сложи й пет кубика васоконстриктор. Той затвори чантата си.