— Да. Е, поне бегло.
— Част от червото й е било пробито, докато е била под налягане. Не искахме да прибегнем до обичайната профилактика, защото… ъ-ъ-ъ, перитонеумът й е бил доста замърсен, при това в състояние на компресия. Затова, за по-сигурно, стерилизирахме изцяло коремната кухина и цялата й храносмилателна система надолу от панкреаса. Сетне, естествено, трябваше да подменим цялата й вече умъртвена чревна флора с изкуствено приготвена. Това си е стандартна процедура, но обикновено не се прилага, освен ако уврежданията не са по-сериозни.
— Разбирам.
И от това малко ми се догади. Лекарите изглежда не могат да проумеят, че на повечето от нас не им харесва да си представят себе си като жива торба от кожа, пълна с гадни мръсотии.
— Казаното до тук е достатъчно основание да не я посещаваш няколко дни. Смяната на чревната флора има доста бурен ефект върху храносмилателната система — не е опасна обаче, тъй като Меригей се намира под постоянно наблюдение. Но е изморителна и доста неприятна процедура. Тя би била извън всякаква опасност, ако се намирахме в нормална клинична обстановка. Но ние намаляваме ускорението с 1 — 0,5 g, а нейните вътрешни органи и без това вече доста се пораздрусаха. Би трябвало да знаеш също така, че ако се ускорим внезапно, с повече от 2 g, тя ще умре.
— Но… ние ще трябва да надхвърлим 2 g при подхождането! Какво…
— Знам, знам. Но това ще стане след около две седмици. Да се надяваме, че дотогава ще се възстанови. Уилям, трябва да приемеш фактите. Истинско чудо е, че оцеля след операцията. Съществува реална възможност да не успее да се върне на Земята. Тъжно е, разбира се; за теб тя е от особена важност. Но ние се сблъскахме с толкова много смърт… човек трябва да започне да свиква, да се примирява с действителността.
Отпих голяма глътка от питието си, същото като нейното, но без лимонена киселина.
— Като че ли ставаш доста коравосърдечна.
— Може би… Не. Просто съм реалистка. Имам чувството, че ни предстои още много смърт и мъка.
— Не и на мен. Щом стигнем на Старгейт, се уволнявам.
— Не бъди толкова сигурен — старият, познат довод. — Тези палячовци, които ни мобилизираха за две години, са в състояние с лекота да удължат службата ни на четири или…
— Или на шест или на двайсет, или до живот. Но няма да го направят. Ще последват бунтове.
— Не знам. Щом могат да ни програмират да убиваме, без да се замисляме, значи могат да ни заставят да вършим каквото и да е друго. Например, да останем доброволно на свръхсрочна служба в армията. Е, това вече бе една смразяваща мисъл. По-късно се опитахме да се любим, но и двамата бяхме прекалено обсебени от дертовете си.
За пръв път отидох да видя Меригей след около седмица. Бе бледа, отслабнала и изглеждате доста объркана. Доктор Уилсън ме увери, че се дължало на лекарствата; нямали никакви доказателства за умствено увреждане.
Беше още на на системи. Започнах да се тревожа.
Състоянието й се подобряваше с всеки изминат ден, но ако останеше в леглото при спускането в черната дупка, нямате да има никакъв шанс да оцелее. Ни доктор Уилсън, ни Естел можеха да ме обнадеждят; твърдяха, че всичко зависело от съпротивителните сили на Меригей.
В деня преди скока в черната дупка я преместиха от леглото в ускорителната клетка на Естел в лазарета. Беше в съзнание и приемаше храна през устата, но все още не можеше да се движи сама, не и при 0,5 –1 g. Отидох да я видя.
— Чу ли за промяната в курса? Трябвала минем през Алеф-9, за да се върнем на Тет-38. Още четири месеца на тази бракма. Но, като се върнем на Земята, ще получим заплата за бойни действия за шест месеца.
— Това е хубаво.
— Ох, само си помисли за страхотните неща, които…
— Уилям.
Оставих тази тема. Не умеех да лъжа.
— Не се опитвай да ме развеселиш. Разкажи ми за вакуумното заваряване, за детството си, за каквото и да е. Само не ме будалкай, че ще се върнем на Земята.
И тя обърна лице към стената.
— Една сутрин, когато смятаха, че спя, чух докторите да се разправят в коридора. Но думите им само потвърдиха онова, за което се досетих сама, докато ги гледах как се мотаят с тъжните си физиономии край мен. И така, роден си в Ню Мексико през 1975-та. Сетне какво? Остана ли в Ню Мексико? Беше ли отличник в училище? Имаше ли приятели или бе прекалено умен, като мен? На колко години беше, когато се чука за първи път?
Поговорихме на тази тема, макар и с известно неудобство. Докато си бъбрехме, ми хрумна една идея и след като си тръгнах от Меригей, отидох направо при доктор Уилсън.