— Смятаме, че шансовете й са петдесет на петдесет, но това е само приблизително. Нито една публикация на тази тема не е в нейна полза.
— Но е очевидно, че шансовете й да оцелее ще се увеличат, при условие че е подложена на по-ниско натоварване.
— Разбира се. Комодорът възнамерява да проведе възможно най-меко маневрата, но това все още означава 4 или 5 g. А на нея дори и три ще й дойдат много; всъщност, няма как да разберем какво я очаква, преди всичко да е приключило.
Кимнах нетърпеливо.
— Да, но мисля, че има начин да я подложим на по-малко натоварване, отколкото останалите.
— Ако си открил противоускорителен екран — рече усмихнат той, — побързай и го патентовай. Можеш да продадеш патента за сума ти…
— Не, Док, тази идея няма приложение при нормални условия; нашите клетки функционират по-удачно, пък и са създадени на същия принцип.
— Добре де, обясни ми.
— Поставяме Меригей в клетка, която напълваме…
— Чакай, чакай. В никакъв случай. На първо място причината за станалото е лошо паснат костюм. А този път тя ще трябва да използва чужд.
— Знам, Док, нека да ти обясня. Няма нужда да й приляга съвсем точно, стига животоподдържащите системи да работят. Клетката няма да бъде под налягане отвътре; няма да е нужно, защото тя няма да е подложена на всичките тези хиляди килограми на квадратен сантиметър налягане, както ние отвън.
— Не съм сигурен, че те разбирам.
— Това е просто адаптация на… нали си изучавал физика?
— Малко, в медицинския. Беше най-омразната ми дисциплина след латинския.
— Спомняш ли си принципа на равностойността?
— Помня, че имаше нещо, което се наричаше така. Нещо, свързано с относителността, нали?
— Аха. Няма никаква разлика дали се намираш в гравитационно поле или в ускорителна рамка… това означава, че, когато „Анивърсъри“ се ускори с 5 g, ефектът върху нас е същият, както ако си седим на повърхността на голяма планета с 5 g гравитация.
— Вижда ми се очевидно.
— Отлично. Никакъв експеримент, извършен на кораба, не може да ти докаже, че има някаква съществена разлика. Все едно е дали се ускоряваш или се намираш на голяма планета.
— Можеш да изключиш двигателите, ако…
— Или да погледнеш навън, така е; имах предвид отделен, проведен във физична лаборатория експеримент.
— Да предположим. Приемам. И какво?
— Нали знаеш закона на Архимед?
— Разбира се, историята с фалшивата корона — е, това е нещото, което винаги ме е вбесявало във физиката, че правят голям въпрос от очевидни работи, а когато се стигне до трудни…
— Според закона на Архимед, когато потопиш нещо в течност, то ще бъде изтласкано със сила, равна на масата на изместената течност.
— Звучи разумно.
— И това важи, независимо при каква гравитация или ускорение се намираш. В кораб, който се ускорява с 5 g, изместената вода, ако това действително обикновено е вода, тежи пет пъти повече, отколкото при 1 g.
— Разбира се.
— Но ако поставиш някого в състояние на безтегловност в басейн, пълен с течност, той ще си остане в безтегловност и когато корабът се ускори с 5 g.
— Чакай, чакай, синко. Идеята ти ме гепи, но тя едва ли ще свърши работа.
— Защо? — Изкушавах се да му кажа да си гледа хапчетата и стетоскопите и да остави физиката на мен, но за щастие се удържах.
— Какво става, ако изпуснеш гаечен ключ в подводница?
— Подводница ли?
— Точно така. Законът на Архимед важи и за нея…
— Ох! Прав си. Господи, не ми дойде на ума.
— Ключът пада на пода, сякаш подводницата не е в безтегловност.
Той се зазяпа в нищото, почуквайки с молив върху писалището.
— Това, което предлагаш, е сходно с начина, по който на Земята лекуваме пациенти с тежки кожни увреждания, например от изгаряне. Но в ускорителните клетки вътрешните органи нямат опора, тъй, че Меригей не би могла…
Изправих се.
— Съжалявам, че ти изгубих…
— Почакай малко, една минутка. Можем да използваме отчасти идеята ти.
— Как?
— Още не съм го доизмислил. Начинът, по който си служим с клетките, е, разбира се, неприложим за Меригей.
Дори не ми се искате да мисля за това. Необходимо с солидно предварително хипнотизиране, за да легнеш там, да приемеш оксидиран флуоровъглерод през всеки от естествените си отвори, както и през един изкуствен. Попипах клапата, имплантирана над бедрената ми кост.
— Да, очевидно е, че тя ще бъде разкъсана — чакай… ти имаше предвид, че ниското налягане…
— Именно. Не са ни нужни хиляди атмосфери, за да я защитим при пряко ускорение от 5 g; ние няма да маневрираме допълнително и да променяме ускорението. Ще се обадя на поддръжката. Отивай в камерата на вашето отделение; нея ще използваме. Далтън ще дойде направо там.