Выбрать главу

— Всичко това е прекрасно — намеси се грубо генералът, намеквайки, че изобщо не бе така, — но то не съвпада напълно със слуховете, които достигнаха до мен. Какво наричате „тежки престъпления“? Ами останалите?

— О, това са убийства, грабежи, изнасилвания; тежките престъпления срещу личността рязко са намалели. Престъпленията срещу собствеността — дребни кражби, вандализъм, незаконно жителство — всички те продължават да съ…

— Какво, по дяволите, означава „незаконно жителство“?

Сержант Сири се поколеба и сетне рече превзето:

— Човек няма правото да лишава другите от жизнено пространство, като незаконно придобива собственост.

Александров вдигна ръка.

— Да не би да искате да кажете, че вече не съществуват такива понятия като частна собственост?

— Разбира се, че съществува частна собственост… Аз самият притежавах собствена стая, преди да ме мобилизират. — Кой знае защо тази тема го посмути. Носи табута? — Но има известни ограничения.

Обади се Лутули:

— Как постъпвате с престъпниците? Имам предвид с извършилите тежки престъпления. Още ли промиват мозъците на убийците?

Сержантът почувства видимо облекчение от смяната на темата.

— О, не. Това се смята за твърде примитивно. Варварщина. Имплантираме им чрез матрица самосъзнанието на нова, здрава личност и обществото ги приема без предразсъдъци. Много удачен способ.

— Има ли арести, затвори? — попита Юкава.

— Предполагам, че един център за корекции може да бъде назован арест. Докато не бъдат излекувани и пуснати, хората биват задържани там против волята им. Но може да се каже, че причината да попаднат там е именно деформация на волята им.

Нямах намерение да заживея като престъпник, затова го запитах за онова, което ме безпокоеше най-силно:

— Генералът каза, че повече от половината население живее от помощи за безработни; и че нямало да можем да си намерим работа.

— Не знам това понятие — „помощи за безработни“. Разбирам, че имате предвид субсидираната от правителството безработица. Вярно е, правителството се грижи за повече от половината от нас — никога нямаше да си намеря работа, ако не бях мобилизиран. Бях композитор. Не разбирате ли, че хроничната безработица има две страни? Светът и войната могат да бъдат обезпечени безпроблемно от милиард, най-много два милиарда души. Това не означава, че останалите трябва да седят със скръстени ръце. Всеки гражданин има правото на осемнайсет години безплатно образование, четиринайсет от тях са задължителни. Това, както и свободата да не бъдеш зает постоянно с препитанието си, са причината за процъфтяването на науката и творчеството в мащаби, непознати в човешката история — днес има повече художници и писатели, отколкото са живели през двете хиляди години от християнската епоха! И техните произведения достигат до най-широката и образована публика, която някога е съществувала.

Това бе нещо, върху което си заслужаваше човек да се позамисли. Раби вдигна ръка.

— Създали ли сте вече някой Шекспир? Или Микеланджело? Количеството още не е всичко.

Сири махна провисналия кичур коса от очите си с подчертано женствен жест.

— Въпросът ви не е коректен. Само бъдещите поколения могат да правят сравнения от подобен род.

— Сержант, докато говорехме одеве — рече генералът, — не казахте ли, че живеете в огромни, подобни на кошери здания, и че никой не може да остане извън града?

— Ами да, сър, вярно е. Никой не може да живее на потенциално обработваема земя. А там, където живея, тоест където живях — в Градския комплекс Атланта, имах на практика седем милиона съседи в една-единствена сграда — не сме се чувствали обаче натясно. А и когато си поиска, човек може да слезе с асансьора и да се разходи из полето, да отиде пеш до морето… Това е нещо, за което трябва да бъдете подготвени. Повечето градове вече не приличат на онези случайно възникнали агломерации от сгради, каквито бяха някога. Повечето от тях бяха изгорени до основи по време на гладните бунтове през 2004-та, малко преди ООН да оглави производството и разпределението на благата. Специалистите по градоустройство ги възстановиха в нов, по-функпионален и модерен вид. Например Париж и Лондон трябваше да бъдат построени из основи. Както и повечето столици по света, макар Вашингтон да оцеля. Но сега той е само една китка от паметници и административни сгради; среда за местообитание на почти всички негови жители са околните комплекси — Рестън, Фредерик, Колумбия.