Изкуствената „планина“ на Женева е на етажи с отстъп — досущ като сватбена торта — първите три и приземният етаж са с диаметър около километър и се издигат приблизително на сто метра, етажите от четвъртия до трийсет и втория имат същата височина, но диаметърът им е наполовина по-малък. Етажите от трийсет и трети до седемдесет и втори образуват горния цилиндър с около 300 метра в диаметър и височина около 120 метра.
Четвъртият етаж, както и трийсет и третият са паркове: с дървета, поточета и малки животинки. Стените са прозрачни, отворени при хубаво време, а „подът“ (сиреч покривът на третия етаж) с засаден с гъста гора. Отдъхнахме за малко покрай едно езерце и погледахме как хората плуват и хранят с гроздови зърна рибките-бодливки.
Откакто бяхме пристигнали в Женева нещо ме глождеше непрекъснато и, сега изведнъж, заобиколен от всичките тези приятни хора, аз разбрах какво бе то.
— Меригей — рекох й, — тук никой не е нещастен.
Тя се усмихна.
— Кой би могъл да е начумерен на такова място? Наоколо е пълно с цветя.
— Не, не… Имам предвид цяла Женева. Видяла ли си изобщо някой, който да е недоволен от положението на нещата? Който…
— Брат ти…
— Да, но той също е чужденец. Имам предвид търговците, работниците, хората, които просто се разхождат.
Тя се замисли.
— Всъщност не съм се заглеждала. Може би няма такива.
— А това не ти ли се вижда странно?
— Необичайно е… но… — Тя хвърли едно зърно във водата и бодливките се струпаха. — Спомняш ли си какво ни каза сержантът-хомосексуалист? Че откриват и коригират антисоциалните черти на характера още в най-ранна възраст. Пък и кой разумен човек не би бил щастлив тук?
Изсумтях.
— Половината от тези хора са без работа, а мнозинството от останалите се занимават с излишни неща, които могат да бъдат свършени и от машина.
— Но те имат достатъчно за ядене и сума ти идеи, заради които да напрегнат мозъците си. Преди двайсет и шест години съвсем не беше така.
— Може би — отвърнах аз, тъй като не исках да влизам в спор. — Може би си права.
И все пак, всичко това ме безпокоеше.
9.
Остатъка от деня и целия следващ ден прекарахме в главната квартира на ООН (на практика — столицата на света), която заемаше горния цилиндър на сградата на Женева. Щяха да са необходими седмици, за да се види всичко. По дяволите, само да се разгледа Музея на човешкото семейство беше нужна повече от седмица. Всяка страна бе представена от отделна експозиция, с магазин, в който се продаваха типични за нея занаятчийски предмети и сувенири, а някои имаха и ресторанти с национална кухня. Боях се, че националната идентичност може да се е размила, че този нов свят бе станал твърде уреден и прекалено еднообразен. Зарадвах се, че опасенията ми не се бяха сбъднали.
Докато обикаляхме ООН, Меригей и аз обсъдихме по-нататъшните си планове. Решихме първо да се върнем в Съединените Щати, да се установим и сетне отново да пътешестваме няколко месеца.
Когато се обърнах към мама за съвет как да намеря апартамент, тя ми се видя странно объркана, подобно на сержант Сири. Но каза, че щяла да направи справка във Вашингтон, когато на следния ден се върне там (баща ми бе работил във Вашингтон и след смъртта му мама не бе имала сериозна причина да се мести).
Попитах Майк на какво се дължи нейното нежелание да разговаряме за настаняването ми, а той каза, че било последица от хаотичните години между гладните бунтове и Възстановяването. Тогава нямало достатъчно жилища; дори и в проспериращи страни на хората им се налагало да живеят по две семейства в стая. Ситуацията била нестабилна и най-сетне ООН се намесила, отначало с пропагандна кампания, а най-накрая и чрез масово програмиране, чиято цел била да се засили внушението, че да обитаваш колкото е възможно по-малка квартира било проява на дрбродетелност и че било грешно човек дори да пожелае да живее сам или в няколко стаи. И хората изобщо избягвали да разговарят на тази тема. Нов стереотип на поведение.
У повечето от тях все още се било запазило въздействието от това програмиране, въпреки че били детоксифицирани преди повече от десет години. В определени слоеве на обществото било неучтиво, дори недопустимо или по-скоро — предизвикателно, да се засягат при разговор квартирните въпроси.
Мама се върна във Вашингтон, Майк — на Луната, а аз и Меригей останахме още няколко дни в Женева.