Предполагам, че на машината й бяха необходими десетина минути, за да прегледа какво бях запаметил преди това от областта на, простете за израза, военното изкуство. И сетне се зае да ми преподава.
Научих как най-удачно да използвам всяко оръжие — от камъка до нова-бомбата. И не само теоретически; ето защо бяха всичките тези електроди. Кибернетично контролирана кинестезийна обратна връзка; усещах оръжията в ръцете си и виждах как действам с тях. И повтарях отново и отново, докато не се справех както трябва. Илюзията за реалност бе пълна. Мятах копие заедно с племето на воини-масаи и когато погледнах тялото си, установих, че то бе станало дълго и черно. Изучавах фехтовка с един жесток на вид мъж с контешки дрехи, в някакъв френски замък от осемнайсети век. Седях си тихо в клоните на едно разлистено дърво, въоръжен с пушка „Шарп“ и се прицелвах в облечените в сини униформи мъже, които се промъкнаха с прибежки по калното поле към Виксбърг. За три седмици избих няколко полка електронни призраци. Стори ми се, че това продължи повече от година, но КУСЖ оказва странно въздействие върху усещането на човека за време.
Обучението в използването на безполезни екзотични оръжия бе незначителна част от подготовката, всъщност, частта за отдих. Защото, когато не бях в състояние на кинестезия, машината поддържаше тялото ми напълно отпуснато и тъпчеше мозъка ми с натрупаните за четири хилядолетия военни данни и теории. И не бях в състояние да забравя нищичко! Не и докато киснех в резервоара.
Искате ли да узнаете кой е Сципион Емелиан! Аз не искам. Звездата на Третата пуническа война. Войната е територия па опасността, ето защо смелостта е основното качество на война, твърди Клаузевиц. Никога няма да забравя и поетичните бисери на словото, като: „Вторият след авангарда отряд обикновено се движи в колона, начело с щаба на взвода, следван от лазерно отделение, отделението за масиран удар и второто лазерно отделение; колоната организира наблюдение за защита на фланговете си, освен когато теренът и видимостта не налагат използването на малочислени групи по охраната им и в този случай командирът на отряда трябва да инструктира някой от сержантите…“ И така нататък. Това са цитати от „Наръчник на командира на малък ударен отряд“, сякаш може да бъде наречено наръчник нещо, което заема цели две микрофишови карти, тоест близо 2000 страници.
Ако желаете да се превърнете в напълно еклектичен експерт в област на познанието, която ви отвращава, постъпете в UNEF и се запишете за офицер.
Бяха сто и деветнайсет души и аз отговарях за 118 от тях. В това число включвах и себе си, но изключвах комодора, който навярно и сам можеше да се погрижи за собствената си персона.
По време на двете седмици отпуска, дадени ми след сесията с КУСЖ, не се видях с никого от ротата си. Преди първата ни сбирка трябваше да се явя при Офицера по временна ориентация. Обадих се да ми назначат среща с него и секретарят му ме осведоми, че полковникът щял да се срещне с мен след вечеря в офицерския клуб, където ходеха предимно командири от шесто ниво нагоре.
Отидох по-рано, като си мислех да вечерям там, но не предлагаха нищо друго, освен закуски. Хапнах някаква пихтиеста каша, която съвсем малко напомняше на стриди и погълнах остатъка от калории под формата на алкохол.
— Майор Мандела?
Твърде зает със седмата си по ред бира, не бях забелязал пристигането на полковника. Понечих да се изправя, но той ми даде знак да си остана седнал и се отпусна тежко на стола срещу мен.
— Много съм ти задължен — рече той. — Отърва ме от свършека на една отегчителна вечер. — Той ми подаде ръка. — Джак Кайнък на твоите услуги.
— Полковник…
— Не ме полковничи и аз няма да те майоря. Ние, старите изкопаеми трябва да… си сътрудничим, Уилям.
— Нямам нищо против.
Поръча някакво питие, за което изобщо не бях чувал.
— Откъде да започнем? Според досието ти, за последен път си бил на Земята през 2007 година.
— Точно така.
— Не ти хареса много, нали?
— Не. Зомбита, щастливи роботи.
— Е, нещата се пооправиха. После отново се влошиха. Благодаря. — Един редник му донесе питието, искряща смес, зеленикава на дъното на чашата, но нагоре просветляваше до цвета на шартрьоз. Той отпи. — Сетне пак се оправиха, после се влошиха, сетне….Не знам. Цикли.