— И какво е все пак положението?
— Ами… не съм много сигурен. Получаваме купища доклади и тям подобни, но е трудно човек да отсее пропагандата. Не съм се връщал от двеста години; тогава бе доста зле. Всъщност, зависи какво харесва човек.
— А в момента как е?
— О, чакай да си спомня. Има доста вълнения. Чувал ли си за движението на пацифистите?
— Не, не мисля.
— Хм. Името подвежда. Всъщност става дума за война, за партизанска война.
— А аз си въобразявах, че мога да ти съобщя името, ранга и серийния номер на всяка война от Троянската насам.
Той се усмихна.
— Тая сигурно са я пропуснали. И са имали причина. Подразбрах, че била дело на ветерани — оцелелите от Йод-38 и Алеф-40; уволнили ги заедно и те решили, че могат да завземат управлението на UNEF на Земята. Получили и подкрепата на населението.
— Но загубили.
— Ние все още сме тук — той разтлачка питието си и цветовете му се промениха. — За съжаление всичко, което зная, се основава на слухове. Последният път, когато бях на Земята, бунтът на ветераните вече бе потушен, ако изключим някои спорадични саботажи. А и тогава това не бе съвсем безопасна тема за разговори.
— Малко съм учуден — рекох аз, — да не кажа изумен. Че населението на Земята изобщо би се заело с нещо… против волята на правителството.
Той издаде нечленоразделен звук.
— Особено пък — с революция. Когато бяхме там, човек не можете да чуе и една проклета думица срещу UNEF — или срещу местните власти. Бяха психопрограмирани от главата до петите да приемат статуквото такова, каквото е.
— А, това също е цикличен процес. — Той опря гръб в облегалката на стола си. — Не става въпрос за техника. Ако бе поискало, правителството на Земята можеше да има пълен контрол върху… всяка нетривиална мисъл или действие на своите граждани от люлката до гроба. Не го правят, защото би било фатално. Защото войната продължава. Вземи например твоя собствен случай: беше ли мотивационно хипнотизиран, докато бе в „кюпа“?
Замислих се за миг.
— И да съм бил, не е задължително да го знам.
— Така е. Поне отчасти. Но аз те уверявам, че те са оставили тази област от мозъка ти непокътната. Всяка промяна в отношението ти към UNEF или към войната, или към войните изобщо, произтича от новопридобитото познание. Никой не си е играл с базовите ти мотивации. И би трябвало да си наясно защо.
В лабиринта от нови знания пробягаха имена, дати, фигури.
— Тет-17, Сед-21, Алеф-14. Комисията Ласло… Докладът на „Извънредната комисия Ласло“…
— Правилно. И ако се върнем още по-назад, твоят собствен опит от Алеф-1. От роботите не стават свестни войници.
— А би трябвало — рекох аз. — Съгласно очакванията на двайсет и първи век. Програмираното поведение трябваше да даде отговор на всеобщата мечта. Да създадеш армия, събрала в едно най-добрите черти на SS, Преторианската гвардия, Златната орда, рейдърите на Мозби, Зелените барети.
Той се изсмя над чашата си.
— Изправи тази армия срещу отделение мъже в модерни бойни скафандри. Сражението ще свърши за броени минути.
— Стига всеки боец в това отделение да е с акъла си. Тогава той ще се бие като истински дявол, за да отърве кожата си.
Поколението войници, което бе станало причина за появата на Доклада на „Комисията Ласло“, бе програмирано от раждането си да се съобразява с представата за идеалния боец. Действаха чудесно като екип, бяха направо кръвожадни, без да дават и пет пари за собственото си оцеляване — и въпреки това тауранците ги направиха на кайма. Тауранците също се биеха, без да щадят своя живот. Но при тях всичко се получаваше някак си по-добре, а и винаги имаха числено превъзходство.
Кайнък си поръча ново питие и се зазяпа в цветовете му.
— Прегледах психологическия ти портрет — рече накрая той. — Преди да дойдеш тук и след обучението ти в „кюпа“. В най-общи линии е един и същ — и преди, и след това.
— Успокои ме — казах аз и си поръчах още бира.
— Не бива да си чак толкова доволен.
— Какво, да не би да подсказва, че от мен няма да излезе офицер? Казах им го от самото начало. Не ставам за лидер.
— Донякъде е вярно, донякъде — не. Искаш ли да чуеш какво включва портретът ти? Свих рамене.
— Секретен е, нали?
— Да — отвърна той. — Но сега си майор. Можеш да получиш досиетата на всички, които са под твое разпореждане.
— Предполагам, че портретът ми не съдържа големи изненади.
Но все пак ме глождеше известно любопитство. Кое животно не изгаря от любопитство пред огледалото?
— В него се твърди, че си пацифист по убеждение. При това си се провалил и поради тази причина имаш лека невроза. С която се справяш, като прехвърляш товара на личната си вина връз армията.