— Може би. Но въпреки това е ефикасен; населението на Земята е устойчиво, малко под милиардната граница. Когато някой умре или замине за друга планета, се „отглежда“ следващият.
— Значи не се „ражда“?
— Ражда се, да, но не и по стария начин. Вашият старомоден термин за този акт бе „бебе в епруветка“, но, естествено, вече не се използват епруветки.
— М-да, на това му викат постижение.
— Във всяка детска ясла има изкуствена утроба, която поема грижата за човека през първите осем или десет месеца от живота му. Събитието, което би нарекъл „раждане“, се извършва за няколко дни; вече не е онова неочаквано, сурово явление, каквото е било в миналото.
О, какъв прекрасен нов свят, помислих си аз.
— И травмата при раждането отсъства. Един милиард идеално приспособени хомосексуалисти.
— Идеално приспособени към днешните условия на Земята. Аз и ти бихме ги намерили малко необичайни.
— Това е меко казано. — Допих си бирата. — Ти самият, ти… да не би да си хомосексуалист?
— О, не — отвърна той и аз се успокоих. — Но всъщност вече не съм и хетеро. — Той се плесна по бедрото при което отекна странен звук. — Бях ранен и се оказа, че съм получил рядка болест на лимфната система, не мога да регенерирам. От кръста надолу съм само метал и пластмаса. Ако използвам твоето одевешно определение, май съм нещо като киборг.
Много повече, както би казала майка ми.
— Хей, редник — извиках сервитьора аз, — я ми донеси един „Антарес“.
Да си седиш тук, в бара, с един безполов киборг, който навярно е единственият нормален човек на цялата проклета планета!
— Направи го двоен, моля те.
2.
Когато изпълниха лекционната зала, където на следващия ден се състоя първият ни сбор, те изглеждаха съвсем нормални. Само дето бяха доста млади и малко напрегнати.
Повечето от тях бяха излезли от детските домове преди седем или осем години. Домовете бяха контролирани, изолирани от останалия свят заведения, до които имаха достъп само някои специалисти — най-вече педиатри и учители. Когато човек напусне дома на дванайсет или тринайсет годишна възраст, той първо си избира име (фамилното се взема от донора-родител с най-висок генетичен рейтинг) и вече се смята за възрастен, макар и с изпитателен срок, а образованието му на този етап фактически е равно на онова, което аз бях получил след първата си година в колежа. Мнозина продължават да учат и специализират, но някои директно получават служба и започват направо да бачкат.
Наблюдават ги отблизо и ако някой покаже признаци на социопатия, например хетеросексуални наклонности, веднага го изпращат в поправително училище. Или го излекуват, или остава там за цял живот.
Всички постъпват в UNEF на двайсетгодишна възраст. Повечето вършат чиновническа работа в координационните отдели в продължение на пет години, след което ги уволняват. Неколцина щастливци, приблизително един на осем хиляди, биват приканени да встъпят доброволно в бойните действия. Отказът се счита за признак на асоциално поведение, въпреки че поканата означава по същество да подпишеш за още пет години допълнителна военна служба. А шансът да оживееш през следващите десет години е толкова малък, че почти е равен на нула; досега никой не бе оцелял. Остава единствената възможност войната да свърши преди десетте ти субективни години да са изминали. И надеждата, че разширението на времето ще удължи паузите между отделните сражения.
След като знаеш, че влизаш в бой приблизително веднъж на една субективна година, и след като 34 на сто оцеляват след всяка битка, лесно можеш да изчислиш шансовете си да преживееш десет години. Те съставляват около две хилядни от процента. Или, казано по друг начин, вземаш един старомоден шестзаряден револвер и играеш на руска рулетка — шестте патрона са в барабана, Поздравления, ако успееш на натиснеш спусъка десет пъти под ред, без да изплескаш отсрещната стена! Вече си цивилен.
След като в бойните части на UNEF има около шейсет хиляди бойци, може да се очаква, че през следващите десет години от тях ще оцелеят 1,2. Не ми се вярваше сериозно аз да съм този щастливец, макар да бях преминал половината от службата.
Колцина от тези млади войници, които сега изпълваха залата, бяха наясно, че са обречени? Опитах се да свържа лицата им с досиетата, които преглеждах цяла сутрин, но не бе никак лесно. Всички бяха подбрани в съответствие с едни и същи строги критерии и удивително си приличаха: високи, но не много, мускулести но не и набити; интелигентни, но не и завеяни… Земята очевидно бе станала много по-хомогенна в расово отношение, отколкото в моя век. Повечето от тях напомняха донякъде на полинезийци. Само двамина — Каябанда и Лин — изглеждаха чисти представители на определени расови типове. Почудих се дали останалите нямаше да ги вземат на подбив.